Хайде да крадем коне – северна балада за тишината

Роман за самотата като избор

Главният герой Трун Санер е на 67 години. Загубил съпругата си, сестра си, отдалечил се дори от дъщерите си, той решава да се засели сам в къщурка край езеро в Източна Норвегия.

На около 150-ата страница попаднах на мисъл, която ме прониза: „Ето това искам и знам, че мога да се справя, че я нося в себе си, способността да съществувам сам, и няма от какво да се боя.“

Това не е роман за бягство. Това е роман за избор.

Самотата тук не е наказание, а последен опит да живееш честно със спомените си. Трун не бяга от хората — той се опитва да се научи да живее с паметта. А паметта в този роман е почти физическа: тя мирише, тежи, реже.

Миналото не е назад – то е вътре в нас

Повествованието се движи между настоящето на възрастния Трун и едно лято, когато той е на петнадесет. Безкраен юли, белязан от приятелство, от силното бащино присъствие, от опияняващ физически труд и от първите смущаващи трепети на либидото.

Времето в романа не тече линейно. То се връща.
Миналото не е спомен — то е постоянно присъствие.

И може би затова книгата не е динамична. Тя няма нужда от външна драматургия, защото вътрешният живот няма динамика — той има дълбочина.

Пер Петершон нагнетява атмосферата почти неусетно. И точно когато си решил, че болката е стигнала своя предел, немислимото се случва — тихо, но с дълбок разрез.

За бащите, децата и болката

Това е книга за израстването. За прехода между детството и зрелостта. За изгубените илюзии и намерения смисъл.

И за една вечна истина:
първо сме недоволни от родителите си, после идва ред децата ни да са недоволни от нас.

Романът задава един тих въпрос — можем ли някога да изживеем живота си отделно от бащите си? И когато остареем, не се ли превръщаме неусетно в тях?

Старото ново откритие — колко болка има в живота. Може би колкото и радост. Но болката ни сразява повече — заради очакванията, привързаностите, гоненето на свободата.

И едно изречение, което остана с мен: „Да, боли. Понякога малко, понякога по-силно. Но аз решавам кога да боли.“

Книга, която те връща в тялото ти

Срещнах „Хайде да крадем коне“ в точния момент от живота си. След десет години ще бъда на възрастта на Трун, но още сега усещам копнежа да избягам от големия град, от суетата… понякога дори от близките.

Няма как да не направя паралел с моята мечта за Родопите — да остане тишината. И онова, което идва с нея.

Дочетох книгата в любимия си родопски дом — моето уикенд бягство, което се надявам един ден да стане завинаги. Излязох навън. Дъждовни капки погалиха лицето ми. Книгата беше отворила сетивата ми.

Усетих мириса на зимата, на кората на дърветата, на пушека от комините. Текстът на Петершон действа като омайна мъзга — кара те да се чувстваш едновременно силен и уязвим. Обхваща те желание да излезеш навън, да усетиш вятъра по кожата си, да се оставиш на дъжда.

След тази книга ми се прииска да изкрещя: „Жива съм!“— и да заплача от благодарност.

За кого е „Хайде да крадем коне“?

Ако търсиш книга, която се чете на един дъх, изпълнена със сюжетни обрати и динамика — това не е тя.

Тази книга се чете бавно.
Наслаждаваш се на думите. Спираш. Връщаш се. Мислиш.

Като парче шоколад, което не сдъвкваш прибързано, а оставяш да се стопи бавно в устата ти — и дълго след това вкусът остава.

Вероятно един много млад читател трудно би я оценил. Може би и аз в младостта си не бих я разбрала. Това ме кара да вярвам още по-силно, че книгите ни намират в точното време.

Северна балада, която остава

„Хайде да крадем коне“ не е просто роман. Той е северна балада. Тиха, атмосферна, но проникваща дълбоко.

След последната страница не настъпва тишина.
Настъпва примирена яснота.

И разбираш, че понякога най-голямата смелост не е да избягаш от света, а да останеш насаме със себе си.

🖋️ Автор: Алис Бел
Хайде да крадем коне – северна балада за тишината
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram  и Mastodon

Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.