Китайски и корейски учени публикуваха мащабно изследване за домашния едър рогат добитък в Източна Азия. То проследява произхода, миграциите и смесването на стада в дълъг период. Екипът оспорва идеята за „единен произход“ на популациите.
Какво показват древните геноми за миграциите и смесването
Проучването е базирано на анализ на 166 древни проби от едър рогат добитък. Те са събрани от десетки археологически обекти в Китай. Времевият обхват е близо 10 000 години. Така изследователите изграждат най-пълния досега древен геномен набор за региона.
Резултатите сочат продължителен процес на формиране на съвременните популации. Той включва многократен внос на животни от други региони. След това следва кръстосване с местни животни. Именно това смесване оформя днешната генетична картина.
Данните показват, че преди около 5 000 години Bos taurus достига басейна на река Хуанхъ. Това се случва през късния неолит. Там внесените говеда се кръстосват с местния див тур. Така се появяват ранни смесени линии в ключов район за древен Китай.
Синдзян се очертава като важен „вход“ за различни линии. Ранният домашен добитък там носи следи от западноазиатски Bos taurus. Има и генетични елементи от южноазиатски Bos indicus. От късната бронзова епоха до желязната епоха тези популации се разпространяват на изток. Движението към Хуанхъ оставя траен отпечатък върху севернокитайските стада.
По-късно смесването продължава. От желязната епоха до династиите Мин и Цин северните и южните стада се преплитат още повече. Това поставя основата на съвременния китайски добитък. Изследването предлага и по-широк контекст за контакти между региони. То дава индиректни следи за миграции на хора и технологичен обмен.
Ново геномно проучване пренаписва историята на домашния добитък в Източна Азия
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
