Бъдни вечер е най-обредната вечер в зимния празничен цикъл. Тя носи символика за ново начало, надежда и връзка със земята и Бога. В народния календар това е време за ритуали, които „поканват“ доброто в дома през идната година.
Бъдникът и трапезата: огън, кадене и гадания
В миналото подготовката започвала рано. Всеки в семейството имал задача, а редът се спазвал строго. Стопанката се измивала и замесвала боговицата – обредна питка, приемана като дар за Бога. След това готвела постни ястия за вечерята.
Стопанинът избирал бъдника – дърво, което ще гори цяла нощ. На път за гората мълчал, а после търсел плодно дърво. Когато го харесал, се покланял и го канел като гост. Поливал го с вино и го отрязвал. У дома стопанката поемала бъдника и го завивала в кърпа, като знак на почит.
Бъдникът се оставял да гори до сутринта. Така огънят символично пази светлината, топлината и живота в къщата. Пепелта се събирала и се разпръсквала по нивите за плодородие. Понякога я хвърляли и в река за здраве. По искрите гадаели за берекет, добитък и семейно щастие. В някои села хвърляли зърна жито или ечемик, а пукането им се тълкувало като знак.
Преди сядане трапезата се прекадявала три пъти. Тамянът се слагал върху керемида или лемеж. Прекадявали и обора, за да са здрави животните. Вярвало се, че никой не трябва да става от масата. Трапезата оставала през нощта, защото се мислело, че идват и починалите. Постните гозби били нечетен брой, най-малко седем. Боговицата се чупела по старшинство, а пàрата носела късмет. Накрая всички чакали коледарите да възвестят Рождество Христово.
Обичаи на Бъдни вечер: бъдникът, трапезата и гаданията за късмет
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
