Представи си хартия, плат или дърво, които отблъскват вода и мазнина като пластмаса, но без нито грам пластмаса. Точно това постигат учени от Университета в Мейн. Те комбинират ядлива гъба с микроскопични дървесни влакна и получават тънко, биоразградимо покритие. Целта е ясна – по-малко еднократни пластмаси и по-чисти океани.
Как гъбата „пуйча опашка“ прави материите водоустойчиви
Изследователите използват гъбата пуешка опашка (Trametes versicolor). Тя расте върху дървесина и е добре позната в природата и медицината. Но това, което привлича интересна на учените е нейния мицел. Това е „кореновата“ мрежа от фини нишки, която се разстила в дървото и е естествено устойчива на вода и влага.
Мицелът се комбинира с целулозни нано-фибрили. Това са ултрафини дървесни влакна, използвани и в хартиената индустрия. Те помагат да се създаде бариера срещу кислород, мазнини и масла. Получава се гъста смес, която се нанася като тънък слой върху различни материали.
Екипът тества покритието върху два вида хартия, деним, полиестерен филц и фурнир от бреза. Сместа се нанася на тънко и материалите се оставят в топла среда. В рамките на няколко дни гъбата „израства“ върху повърхността и образува равномерен слой. След това пробите се сушат във фурна, за да се спре растежът, но да се запазят защитните свойства.
След около три дни вече се получава ефективно покритие. Дебелината му е приблизително колкото слой боя. На четвъртия ден се появяват интересни жълти, оранжеви или бежови шарки. Те придават естествен, „еко“ вид на материалите.
Резултатът е впечатляващ. Когато върху обработените повърхности се поставят капки вода, те се събират в почти идеални топчета. Водата не попива и не се разлива. При необработените проби капките веднага се разстилат или проникват в дълбочина.
Покритието спира не само вода. То е бариера и за различни лесно запалими вещества като n-хептан, разтворители и масла.
Новосъздадената гъбено-дървесната смес може да замени синтетичните пластмасови филми в много видове опаковки.
От опаковката за кафе до сградите на бъдещето
Днес повечето хартиени чаши и много опаковки за храна са покрити с тънък пластмасов слой. Именно той спира течността, но прави рециклирането трудно и скъпо. Новото покритие от мицел и дървесни влакна може да изпълнява същата роля, без да оставя микропластмаса след себе си.
Такъв тип хартия може да се използва в продуктите за еднократна употреба. А след това лесно да се рециклира без поражения върху природата.
Дори в строителството мицелът навлиза все повече. Чрез използването му се създават енергоефективи панели, които пасивно охлаждат сградите.
Във Великобритания се разработва и mycocrete – вид „мико-бетон“. Той комбинира мицел, зърнени култури и различни допълнителни биоразградими елементи. Това създава въглеродно-неутрален, лек и биоразградим строителен материал.
Идеална и ефективна алтернатива на традиционните бетонни и пластмасови решения.
Новото изследване от Университета в Мейн добавя още една важна част от този пъзел. То показва, че гъбите не са само екзотична идея, а реална основа за практични, безопасни и устойчиви покрития. Технологията все още е в лабораторен етап.
Въпреки това посоката е ясна: бъдещите опаковки и материали могат да бъдат защитени не от петролни полимери, а от невидим „щит“ от гъби и дървета.
Гъбата „пуешка опашка“ – изненадващият враг на найлона
За да научите първи най-важното, ни последвайте в Telegram, Mastodon и Facebook
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.
