От кухнята до лабораторията
Гъбите шийтаке, познати на повечето хора като вкусен продукт в кулинарията, вече навлизат в света на високите технологии. Учени от Щатския университет в Охайо доказаха, че гъбичният мицел може да се държи като жив процесор.
Гъбите са новият безценен компонент в електрониката
Мицелът представлява подземна мрежа от нишки, чрез която гъбите общуват и се хранят. Изследователите открили, че той може да бъде „обучен“ да действа като мемристор – електронен компонент, който запомня предишна електрическа активност.
Така гъбите могат да съхраняват и извикват данни подобно на компютърна памет, но без екологичния отпечатък на традиционните чипове.
Живи микрочипове с нулев отпечатък
„Микрочип, който имитира невронна дейност, не изисква голяма мощност, когато машината не работи“, обяснява водещият автор на изследването д-р Джон ЛаРоко.
Традиционните мемристори се изработват от редки метали и силиций. Те изискват скъпи ресурси и висока температура за производство. Гъбеният мицел, от своя страна, се отглежда при стайна температура и може да се компостира след употреба.
По време на експеримента изследователите култивирали шийтаке върху органичен субстрат, след което дехидратирали пробите и ги включили в електронни вериги. При прилагане на напрежение гъбените структури започнали да се държат като органични мемристори.
Технология с огромен потенциал
След двумесечни тестове учените установили, че гъбената памет може да превключва между електрически състояния и да задържа информация със скорост до 5850 сигнала в секунда при точност 90%. При по-ниски честоти точността достигнала 95%.
Производителността може да се увеличи чрез свързване на повече гъбени компоненти в една верига. Това превръща шийтаке в потенциален екологичен заместител на силиция.
ЛаРоко добавя, че екипът вече планира миниатюризиране на гъбените чипове. По думите му бъдещите изследвания могат да се провеждат дори с домашни средства – от купчина компост и проста електроника до индустриални култивационни системи.
Биокомпютрите на бъдещето
Мицелът образува самовъзстановяваща се триизмерна мрежа, която реагира на електрически стимули като невроните в мозъка. Тази структура е гъвкава, устойчива и мащабируема, което я прави подходяща за изкуствен интелект и зелени технологии.
Според експертите, гъбените процесори могат да се използват в бъдеще за умни екоустройства, сензори и биологични компютри, които работят с минимален разход на енергия.
Гъбите шийтаке: новият жив процесор на бъдещето
За да научите първи най-важното, ни последвайте в Telegram







