На 14 октомври Българската православна църква почита Света Параскева, известна още като Света Петка. Денят е наричан Зимен Петковден и отбелязва прехода към зимата. В българските народни вярвания и традиции той е свързан с плодородието, дома и семейството.
Корените на празника се връщат към предхристиянски аграрни култове, когато жената символизира плодородието и живота. Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството, а от Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като светицата покровителства раждането и плодовитостта – както при хората, така и при животните.
Традиции и обреди на Петковден
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба и прибирането на реколтата. Народът казва: „На Петковден ралото да ти е под стрехата“. Денят празнуват и овчарите – те пускат кочовете при овцете, като за това получават дар баница.
От Петковден до Димитровден жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец, за да не се „отваря устата на вълка“. Спазването на тези обичаи се смята за защита на добитъка и здравето на семейството. Нарушителите се вярва, че могат да бъдат посетени от Света Петка под формата на змия или съсухрена жена.
По време на празника се месят обредни хлябове, като най-големият се нарича „Света Петка“. Той се поставя върху мъжка риза, паничка със сол и чаша вино, а къщата се поръсва със светена вода.
Най-възрастната жена благославя хляба и го раздава на всички. На трапезата присъстват гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе и ястия с праз.
Имен ден празнуват Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Параскева, Пенко, Паруш, Петричка и Петрана. Петковден е ден, в който българите се връщат към традициите, уважават семейството и почитат плодовитостта и живота.
Петковден – празникът на Света Параскева и началото на зимата
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
