Река Вьоса в Албания – ново световно наследство на ЮНЕСКО

Река Вьоса – едно от последните диви богатства на Европа

Река Вьоса в Албания е официално призната от ЮНЕСКО и включена в програмата „Човек и биосфера“. Това историческо решение я поставя сред световното наследство и подчертава значението ѝ като една от последните диви реки в Европа.

Международно признание и защита на природата

Премиерът на Албания, Еди Рама, обяви в социалните мрежи новината, споделена и по време на Световния конгрес на биосферните резервати в Китай. Според него, включването на Вьоса е огромна крачка към международното признание на страната.

Министърът на образованието Мирела Кумбаро също изрази благодарност към екипите на Министерството на околната среда, Националната агенция за защитените зони и експертите на ЮНЕСКО, които работиха по този проект.

Устойчиво развитие и биологично разнообразие

Програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО цели опазване на богатите екосистеми и насърчаване на устойчиво развитие. Включването на река Вьоса гарантира защита на биоразнообразието в региона и предотвратява потенциални щети от строителството на водноелектрически язовири.

През март 2023 г. албанското правителство вече обяви реката за „Национален парк“, след години усилия на местни и международни екологични организации.

Географски характеристики на Вьоса

Река Вьоса е сред най-големите в Албания, с дължина 272 км. Тя извира от планината Пиндус в Гърция и се влива в Адриатическо море. Нейната уникалност се състои в свободното ѝ течение – без големи язовири или прегради, което я прави ценен природен резерват.

Заключение

Включването на река Вьоса в списъка на ЮНЕСКО е не само признание за природното ѝ богатство, но и шанс за развитие на екотуризма в Албания. Тя е живо доказателство, че устойчивото развитие и опазването на околната среда могат да вървят ръка за ръка.

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в  Telegram 

Река Вьоса в Албания – ново световно наследство на ЮНЕСКО