Някои от най-велики футболистки на всички времена

Женският футбол се развива динамично през последните десетилетия. Той е арена на талант, страст и исторически постижения.

В тази статия ще представим най-великите и влиятелни женски футболистки. Те с уменията си и борбения дух оставиха отпечатък върху световната сцена.

От легендарни нападателки и вратарки до иновативни полузащитнички – всяка има своя уникална история и принос. Те вдъхновяват нови поколения.

Тези жени не само създават история на терена. Те променят представите за женския спорт, доказвайки, че талантът и страстта нямат полови граници.

Марта (нападател, Бразилия)

Бразилия е родината на велики футболисти. След Пеле идва Марта Виейра да Силва. Тя е известна като „Пеле в пола“.

Марта може да направи всичко на терена. Защитниците често остават в прахта след нейните умения.

Личните ѝ отличия са забележителни. Тя печели наградата за играч на годината на ФИФА пет пъти поред (2006–2010).

Марта има и Златната топка и Златната обувка от Световното първенство за жени през 2007 г. С 15 гола тя е лидер във всички времена на първенството.

Единственото, което липсва в колекцията ѝ, са световна и олимпийска титла. Бразилия се доближава няколко пъти: второ място на Световното през 2007 г. и сребърни медали на олимпийските игри през 2004 и 2008 г., като губи от САЩ.

Миа Хам (нападател, САЩ)

Мия Хам завърши кариерата си със световен рекорд от 158 международни гола през 2004 г.

Бърза и умела, тя беше нападател, но често играеше като полузащитник.

Ако защитниците й позволяваха, тя пробиваше и стигаше до вратата. Ако я изтласкваха навън, доставяше смъртоносно центриране на съотборник.

Нейните умения, визия и вродена способност за голове я направиха най-опасната футболистка на своето поколение.

Мия дебютира на 15 години през 1987 г. и записва 275 мача за САЩ.

Тя печели наградата за играч на годината на ФИФА през 2001 и 2002 г.

Хам играе ключова роля за титлите от Световното първенство за жени през 1991 и 1999 г., включително реализира дузпа във финала.

Тя има два олимпийски златни медала (1996, 2004) и един сребърен (2000).

След кариерата си Мия Хам стана собственик на Лос Анджелис ФК в Мейджър Лийг Сокър през 2017 г.

Мишел Акърс (нападател САЩ)

Мишел Акърс оставя огромно наследство в женския футбол.

В началото на кариерата си тя беше смъртоносен нападател.

С височина 5 фута 10 инча, скоростта й беше впечатляваща и изпреварваше защитниците с дългата си крачка.

В първия финал на Световното първенство за жени през 1991 г. тя вкарва два гола, включително победния за 2:1 срещу Норвегия.

През 1994 г. е диагностицирана със синдром на хронична умора и имунна дисфункция.

След това тя играе като дефанзивен полузащитник, предотвратявайки голове вместо да ги отбелязва.

Акърс помага на отбора на САЩ да спечели олимпийско злато през 1996 г. и Световната купа през 1999 г.

Тя е обявена за женски играч на ФИФА на 20-ти век заедно с китайката Сун Уен.

Във втория международен мач на САЩ през 1987 г. Акърс отбелязва първия гол на отбора.

Тя се пенсионира преди Олимпиадата в Сидни през 2000 г.

Акърс завършва кариерата си с 105 гола в 153 международни мача и е член на Националната футболна зала на славата.

Можем само да се чудим каква повече магия би могла да произведе Ейкърс, ако не беше поразена от болест (дотогава вкарваше почти гол на мач). Член на Националната футболна зала на славата, Акърс се пенсионира на 34-годишна възраст, след като вкара 105 пъти в 153 международни мача.

Биргит Принц (нападател/атакуващ полузащитник, Германия)

Биргит Принц почти регистрира олимпийски хеттрик на Игрите в Сидни през 2000 г.

Германия победи Бразилия с 2:1.

Принц показа инстинкт на убиец и точност при всеки удар.

Тя беше трудна за отбелязване, защото знаеше кога да стреля.

Принц комбинира физическа сила с впечатляващо темпо.

Международният й дебют беше на 16 години.

Вкара победния гол 17 минути след като влезе като резерва.

Германия спечели Световното първенство през 2003 и 2007 г.

Принц печели Златната топка през 2003 г. и Сребърната през 2007 г.

В 214 международни мача отбелязва 128 гола.

На клубно ниво вкарва 282 гола за ФСВ Франкфурт, ФФК Франкфурт и Каролина Кураж.

Тя е трикратен световен играч на годината на ФИФА (2002, 2003, 2004).

Обявена е за германски играч на годината осем поредни години.

Принц се пенсионира през 2011 г. на 34-годишна възраст.

Сун Уен (нападател, Китай)

Сун Уен стана ключов играч за Китай в златната ера на женския футбол.

Вкарва 106 гола в 152 международни мача.

Тя също така прави асистенции за съотборниците си.

На Световното първенство през 1999 г. печели Златната топка и Златната обувка.

Головете ѝ са не само количество, но и качество.

На Олимпиадата в Сидни вкарва зрелищен пряк свободен удар от 32 ярда срещу САЩ.

Американският треньор Ейприл Хайнрихс я нарича „спокойна, отличен лидер и пример за 90 минути“.

Сун играе с колянна скоба и превръзка, но пак затруднява САЩ.

Въпреки уменията си, не печели голям турнир.

Китай завършва на второ място на Олимпиадата през 1996 г.

И губи финала на Световното първенство през 1999 г. след дузпи.

Аби Уамбах (нападател, САЩ)

Аби Вамбах е оприличавана на таран. Тя играе сякаш тялото ѝ е неуязвимо. Повече от 1/3 от головете ѝ са с глава.

Рекордът ѝ е 184 международни гола в 255 мача. Има също 75 асистенции.

Най-известният ѝ удар с глава е срещу Бразилия на четвъртфиналите през 2011 г.

Този гол изравнява резултата и налага дузпи.  ФИФА го обявява за най-великия гол на Световното първенство за жени.

На Олимпиадата в Атина през 2004 г. тя вкарва победния гол срещу Бразилия във финала.

В по-късните си години Вамбах става говорител на отбора. През 2012 г. е избрана за световен играч на годината на ФИФА.

След два олимпийски златни медала и Световната купа през 2015 г., тя се оттегля.

Хомаре Сава (нападател, Япония)

Международната ѝ кариера с Япония продължи 23 години, от 1993 до 2015 г.

В дебюта си срещу Филипините вкара четири гола.

Тя се пенсионира на 37 години с 83 гола в 204 мача – рекорди за Япония.

Сава беше ефективна както в създаването, така и във вкарването на голове.

Япония печели Световното първенство за жени през 2011 г. благодарение на нейния гол в 117-ата минута на финала.

Тя получава Златната топка и Златната обувка.

През 2011 г. е обявена за световен играч на годината на ФИФА.

Сава спечели сребърен медал на Олимпиадата в Лондон през 2012 г., губейки от САЩ.

Надин Ангерер (вратар, Германия)

Когато стартовият вратар Силке Ротенберг се контузи преди Световното първенство за жени през 2007 г., Надин Ангерер зае нейното място. Германия и Ангерер не допуснаха гол в шест мача – рекорд по пътя към втората поредна световна титла. Ангерер спаси дузпата на Марта и запази вратата чиста при финала с 2:0.

Спасенията на дузпи се превърнаха в нейна запазена марка. След пенсионирането на Принц през 2011 г. Ангерер стана капитан на Германия. През 2013 г. тя направи две решаващи спасявания срещу Швеция, които помогнаха на отбора да спечели европейската титла.

„Надин е лидер и пример за подражание“, каза бившият треньор на САЩ Тони ДиЧико. Според него Ангерер няма „очевидни слабости“ като вратарка.

Кристин Лили (полузащитник/нападател, САЩ)

Лили просто продължаваше да тича и да тича. Тя участва в световен рекорд от 352 международни мача, в които отбеляза 130 гола – постижение, което вероятно никога няма да бъде надминато.

Лили ще бъде запомнена най-вече с изключителното си изчистване с глава от голлинията в продълженията на финала на Световното първенство за жени през 1999 г.

Тя игра в два отбора, печелили световната титла (1991 и 1999), и има в колекцията си два олимпийски златни медала и един сребърен.

Сиси (Бразилия/полузащитник)

Сислеида Лима до Амор, известна като Сиси, беше бразилска полузащитничка, която се отличаваше със смъртоносни изпълнения при статични положения. Тя се присъедини към националния отбор на Бразилия на 16-годишна възраст и бързо се утвърди като ключов играч.

Един от най-запомнящите се моменти в кариерата ѝ беше на Световното първенство за жени през 1999 г., когато сподели Златната обувка с китайската състезателка Сун Уен и помогна на Бразилия да завърши на трето място.

Сиси също беше част от отбора на Бразилия, който завърши на четвърто място на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г.

Бриана Скъри (вратар, САЩ)

Скъри беше една от само тримата вратари, спечелили както Световното първенство за жени (1999), така и олимпийски златен медал (1996 и 2004). Другите двама са Хоуп Соло от САЩ и норвежката Бенте Нордби.

През своята 15-годишна кариера Скъри се утвърди като стабилно присъствие в отбора на САЩ, допринасяйки за многобройни победи. Тя завърши с 173 международни мача и постигна 71 чисти мрежи.

Пиа Сундхаге (нападател/полузащитник)

Сундхаге (Швеция)
Преди да води САЩ към олимпийски златни медали, Сундхаге беше нападателка от световна класа. Тя играеше и в средата на терена, дори в защита. Вкара 71 гола в 146 международни мача. Помогна на Швеция да завърши трета на Световното първенство през 1991 г. Изобразена е на шведска марка през 1988 г. Година по-късно стана първата жена, вкарала гол на Уембли.

Хоуп Соло (вратар, САЩ)

Соло беше известна с бързите си рефлекси и отлично позициониране. Първата жена с 100 международни изключвания. Помогна на САЩ да спечели олимпийските титли през 2008 и 2012 г. Надява се на трети златен медал в Рио.

Лили Пар (нападател, Англия)

Лили Пар беше истински пионер преди женският футбол да се наложи. Редовно вкарваше за Preston Ladies и Dick, Kerr’s Ladies. Въпреки забраната за женски футбол през 1921 г., нейните отбори събраха стотици хиляди лири за благотворителност. Пар отбеляза 967 гола от общо 3,022 на отбора.

Силке Ротенберг (вратар, Германия)

Ротенберг стабилизираше отбраната на Германия. Допусна само четири гола в шест мача на шампионата през 2003 г.

Контузия в коляното ѝ попречи да участва на Световното първенство през 2007 г.

Изигра 125 мача за Германия преди пенсионирането си през 2008 г.

Някои от най-велики футболистки на всички времена

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в  Telegram