29 май 1453 година – Падането на Константинопол.
Срещу армията на Османската империя, състояща се от близо 80 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере около 7500 войници, от които близо половината са чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, сключена от техните императори, не изпитват желание да воюват.
Константинопол
На 7 април османските войски се доближават на четвърт миля от стените и се разгръщат по цялата им дължина, като самият султан с еничарите установява лагера си в центъра срещу Романовата порта. На левия фланг към Златния рог са анадолските войски, а на десния към Мраморно море – румелийските, като сръбския контингент е разположен срещу Адрианополската порта. Османските войски се окопават и позиционират артилерията си, а сръбските сапьори започват да подкопават стените на града.
На 12 април до града достига и османския флот, който хвърля котва срещу Долмабахче. Османските сили започват да обстрелват крепостните стени като първоначално не предприемат други маневри. През нощта на 18 април малък османски отряд напада стените и е отблъснат.
На 20 април три генуезки и един византийски кораб успяват да пробият блокадата и влизат в константинополското пристанище, нанасяйки значителни щети на османския флот, в резултат на което неговият командващ Балтаоглу Сюлейман е лишен от постовете и имотите си. Този неуспех предизвиква брожения в османския лагер, където великият везир Чандарла Халил паша се противопоставя на обсадата и дори тайно саботира военните действия.
Следващият ход на султана е да отклони част от защитниците на градските стени към слабоукрепеното пристанище на Златния рог. Тъй като достъпът до Златния рог е блокиран от верига, преграждаща входа на залива, на 22 април той прехвърля 72 леки галери по суша през хълмовете над Галата. На 28 април и 3 май защитниците се опитват да нападнат османския флот в Златния рог, но подкрепян от артилерията на сушата, той отблъсква успешно атаките им.
Първите опити за шурм на Константинопол
На 7 и 12 май османски части от няколко десетки хиляди души правят първите сериозни опити за щурмуване на градските стени на Константинопол, но са отблъснати. През следващите дни артилерийския обстрел продължава, но защитниците разкриват и разрушават няколко тунела, прокопани под крепостните стени. Междувременно османците изграждат масивна обсадна кула, по-висока от стените, и започват строежа на понтонен мост от Галата към града.
Вътрешната съпротива срещу обсадата и слуховете за пристигащи венециански подкрепления и възможно унгарско нападение карат султана да бърза и той се решава на последен опит за завземане на града, обещавайки на войските разрешение да го разграбят.
На 28 май започва подготовката за решителния щурм, като към стените на града са придвижени две хиляди стълби. Нападението започва три часа преди изгрев на 29 май, като няколко последователни вълни атакуват градските стени. Около изгрев е осъществен пробив през силно повредените от артилерията стени около Романовата порта. Раняването и оттеглянето на генуезкия военачалник Джовани Джустиниани окончателно разколебава защитниците.
Настъпилото объркване е използвано умело от султана, който хвърля нови и нови части срещу оставения без защита сектор. Император Константин се опитва да запуши пробива с резервите си и продължава храбро да се бие до своята героична смърт.
В същото време в друг сектор на крепостта, край Ксилопорта, турците успяват също да пробият и се оказват в тила на защитниците. Това е краят на града.
Поразени от богатствата на превзетия Константинопол, османлиите започват масови грабежи .Те се нахвърлят като зверове над местните жители и извършват брутални кланета. Избити са хиляди души, а 30 000 са взети в плен. Плячкосването на града и дивата вакханалия от животински страсти на турците продължава три дни.
Самият султан Мехмед II влиза в Константинопол на 30 май 1453 година. Малко по-късно на османците се предава и генуезката колония Галата, която успява да си издейства известна автономия. През юни султанът нарежда екзекуцията на великия везир Чандарла Халил и силно ограничава властта на рода Чандарла. Той премества своята столица в Константинопол.
Падането на Константинопол през 1453 година и превръщането от османските турци на главната катедрала на християнството Света София в джамия е краят на Византийската империя и условен край на европейското средновековие.
29 май 1453 година – Падането на Константинопол
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
