Елия Казан-епичен разказ за идентичност, корени и лична истина. В историята на киното и литературата има творци, които не просто разказват истории – те изповядват своята душа. Такъв е Елия Казан – режисьор, писател, бунтар по дух и мълчалив летописец на вътрешните драми на цялото ХХ столетие.
Роден като Елиас Казанджоглу през 1909 г. в Цариград (днес Истанбул), в гръцко-османско семейство, той емигрира в САЩ още като дете. Животът му се превръща в пътуване между култури, между старото и новото, между дълга към произхода и стремежа към индивидуална свобода.
Освен с легендарните си филми като „На кея“, „Трамвай Желание“ и „Изтокът на Рая“, Казан оставя ярка следа в литературата със своята тетралогия от романи, която започва през 1962 г. и завършва чак през 1994 г. – цели 32 години творчески път, изповед в четири гласа:
Елия Казан-изповед в четири гласа
1. Америка, Америка – 1962
Тук Казан отдава почит на чичо си Авраам, чиято съдба вдъхновява главния герой – Ставрос Топузоглу. Историята е епична: един младеж напуска Мала Азия в края на XIX век, бягайки от насилие и бедност, с една мечта – Америка.
Този роман, а по-късно и едноименният филм (1963), са посветени на имигрантския опит – тежък, но героичен. Това е роман за хората, които построиха новия свят със своите надежди и жертви.
2. Анадолецът – 1973
Публикуван единадесет години по-късно, този роман навлиза по-дълбоко в корените. Анадола е не само място, а културна и духовна идентичност.
Казан изследва връзката между човека и родната земя, между паметта и историята. Това е неговото емоционално завръщане към загубения свят на християнските малцинства в Османската империя – свят, изчезнал след кланетата, преселенията и войните.
3. Споразумението – 1967
Този роман излиза преди „Анадолецът“, но хронологично се нарежда като трета част от тетралогията. Тук Казан вече пише открито за себе си чрез героя Еванджелос Арнес – успешен рекламист и писател, който води двойствен живот.
„Споразумението“ е безмилостен автопортрет – роман за разпада на идентичността, за болката от компромисите, за размиването на автентичността в американската действителност. През 1969 г. книгата е екранизирана от самия Казан.
4. Отвъд Егея – 1994
Писан в края на живота на Казан, този роман е завършек на личния му епос. Ставрос е вече възрастен и се връща към спомените си за Анадола, за избора, за загубите, за това, което не може да бъде поправено.
Това е тиха, но дълбока книга – размишление за изминатия път, за мястото на емигранта в света и в себе си. Като последна дума на човек, който е обиколил земята, но не е престанал да търси вътрешен дом.
Казан – артист между световете
Елия Казан е една от най-противоречивите и сложни фигури в американската култура на XX век. Основател на прочутото Actors Studio, откривател на актьори като Марлон Брандо и Джеймс Дийн, носител на два „Оскара“ за режисура, той остава в историята и с болезнения си политически избор – да свидетелства пред Комисията за антиамериканска дейност през 1952 г., което разделя мненията за него до днес.
Но извън политиката, тетралогията му е духовното му завещание – оголена, интимна, честна. Написана през години на разочарования, творчески кризи, но и мъдрост, тя е личен дневник в литературна форма.
В заключение
С тетралогията си – писана в продължение на три десетилетия – Елия Казан създава паметник на човешката идентичност, на емигрантския опит, на болката от раздялата и надеждата за ново начало. Това не са просто романи – това са четири портала към душата на един човек и на цяло поколение, които се лутат между миналото и бъдещето, между родното и възприетото, между оцеляването и себеосъществяването.
„Ти носиш своята идентичност. Не я губиш. Но се променяш, растеш. И това е цената, която плащаш за свободата.“ Елия Казан
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
Елия Казан-изповед в четири гласа
Елия Казан-епичен разказ за идентичност, корени и лична истина
