Романът Великият Гетсби отбелязва век от появата си. Романът на Франсис Скот Фицджералд може и да не е голям като обем, но и днес продължава да е актуален. Прероден във филми, балет, мюзикъл и дори анимация.
Романът се носи като кораб срещу мимолетните моди в живота и изкуството. Той разказва за мистериозен и самотен милионер в Лонг Айлънд, но и днес е сред най-четените американски произведения.
Разказва се за главния герой през погледа на съседа му Ник Карауей, възпитаник на университета в Йейл. Джей Гетсби, чието истинско име е Джеймс Гетс, е влюбен в омъжената Дейзи Бюканан. Съпругът на Дейзи – Том, е самонадеян, фанатичен расист и женкар – типичен представител на свръхбогатите хора, които си мислят, че всичко им е позволено.
Гетсби умира, застрелян от ревнивия съпруг на Дейзи, а Ник остава да размишлява върху смисъла на тъжния, объркващ и по някакъв начин типично американски живот на своя приятел.
Когато публикува „Великият Гетсби“, Фицджералд вече е много известен писател. Предишните му романи „Отсам рая“ и „Красиви и прокълнати“ допринасят за митологизацията на епохата, която Фицджералд пръв нарича „Ерата на джаза“. Така озаглявява той и сборника си от 1922 г. – „Разкази от джаз ерата“, утвърдил го като един от най-добрите автори на своето време.
Критици и слаби продажби
Началото на „Великият Гетсби“ обаче съвсем не е толкова велико. Критиците не го одобряват, а и продажбите са слаби. Романът потъва в забвение, като за това вероятно принос има и краят на 1920-те години, ознаменуван от краха на фондовата борса и започване на Голямата депресия.
Историите за богатство и разгул не се вписват добре в атмосферата на Голямата депресия. Освен това забраната на алкохола е отменена, така че стилът и тематиката на романа съвсем излизат от мода.
Фицджералд посмъртно е признат с романа Великият Гетсби
Посмъртното възраждане на репутацията на Фицджералд (починал през 1940 г.) се дължи отчасти на литературните критици, сред които неговите приятели Малкълм Коули и Едмънд Уилсън, и отчасти на американската армия, която раздава над 150 000 екземпляра от „Гетсби“ на американските войници по време на Втората световна война, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.
Следвоенната американска поп култура е като машина за носталгия, а 20-те години със своя оптимизъм и разпуснатост са идеални за тази цел. Гетсби и неговата епоха отново са на мода, киното и телевизията правят свои версии, а главният герой се превръща в архетип. Нещо повече – „Великият Гетсби“ става нарицателно за самата епоха.
Писатели като Дж. Д. Селинджър започват да цитират романа, а холивудската адаптация от 1974 г. с две награди „Оскар“ по сценарий на Франсис Форд Копола и с участието на Робърт Редфорд и Миа Фароу в главните роли окончателно изстрелва романа в стратосферата на поп културните икони.
През погледа на съвременния читател
Книгата вече не се възприема само като описание на 1920-те години, а като по-общ портрет на съвременния човек, борещ се с отчуждението и меланхолията, копнеещ за любов. Романът става част от задължителната програма в американските училища и се приема като предшественик на „Чужденецът“ на Албер Камю, Dangling Man на Сол Белоу и „Спасителят в ръжта“ на Селинджър.
Днес почти всички свързват „Великият Гетсби“ с кадрите, в които Леонардо ди Каприо с искрящ и дяволит поглед вдига наздравица с чаша шампанско в ръка. Наздраве за литературния и поп културен феномен, преплувал успешно столетието и чийто последен ред е издялан върху надгробната плоча на своя автор в Мериленд, САЩ:
„Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото“.
Романът Великият Гетсби отбелязва век от появата си
Фицджералд посмъртно е признат
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
