Българският дух през вековете.
Някога в един древен летопис прочетох изречение, което ме развълнува силно и ме накара да се почувствам горда от факта, че съм българка. То гласеше: “И славен народ бил българският, и всички му се кланяли, и злато в дар му дарявали”. Тогава си дадох наистина сметка колко древен и славен народ сме и какъв непобедим и горд дух притежаваме.
А и как иначе да бъде, когато във вените ни тече кръвта на три племена, от които сме взели най-доброто и сме го превърнали в неотделима част от нашия живот.
От прабългарите сме наследили борбеността и смелостта, от славяните – любовта към земята, от траките – трудолюбието. Всички тези народи пръв княз Борис І обединява чрез религията в общо племе, наречено българи, за да няма междуособици, а да има единна и устойчива на всичко нация.
Българският дух
И така се родил общ български дух, който никога не умира и винаги възкръсва от пепелищата и руините на Родината като птицата феникс. Като нея след всяко ново начало той е по-силен и по-укрепнал, по-силно вярващ в бъдещето и в това, че няма непостижими неща, когато си всеотдаен и трудолюбив.
Изтръпвам, когато си припомня величествената картина с образа на хан Крум, пиещ вино от чаша със златни орнаменти, направена от черепа на гордия византиец Никифор, който повярвал, че може да покори непокорните и диви българи. Ами Симеонова България?
Днес нашата страна е малка колкото дланта на ръката ни, а тогава се е простирала на три морета и дори могъщата столица на Византия – Константинопол, не е била в безопасност.
Такава е била картата ни само още веднъж – при цар Иван Асен ІІ. Но освен военен през тези два периода България претърпява и икономически разцвет, а Търново се превръща в културната столица на Европа, измествайки Рим и Константинопол. Както всичко хубаво има своя край, така и нашата държава залязла и изчезнала за дълго време от картата на Европа.
Независимо от отчаяната съпротива на българите, османските поробители ни завладели, а волно като птичка било българското племе и трудно му било да търпи оковите на игото и да се подчинява на господари, които да определят съдбините му. Именно тези пет века били най-сериозното изпитание пред българския дух.
Успеел ли да оцелее той сега, никога нямало да загине. Сводолюбиви и непокорни били българите, но се научили и да премълчават, и да търпят обидните думи и тежките плесници. Защото по-важна задача имал народът ни.
Трябвало до се съхрани българското, да не загине, да не бъде смачкано и претопено. И в името на това начинание девойките предпочитали да умрат, но не и да попаднат в ръцете на насилника. Не искала българката да замени малката си китна градинка дори с цариградските сараи.
Васил Левски
Не можела волната и трудолюбива българка да живее зад дебели стени, без да излиза, да пее и да се грижи за своите родители. Песента давала сили и упование на народа ни. Пеел той винаги и за всичко, но най-вече за своята злочеста мъка, и песните били толкова тъжни, че можели да разплачат всеки, който ги чуе.
Какво ли не претърпял и не видял българинът през тези векове – децата си убити намирал, дъщерите си изнасилени и захвърлени, главите на синовете си на кол побити; неимоверно тежки данъци, непосилен живот. Тази мрачна картина на жестокости и несправедливости родила титаничната фигура на Васил Левски.
И повел той смело народа ни напред към светлината. В неговия образ се сливали по неповторим начин всички черти на нашия дух, а несломимо и неунищожимо се оказало българското. Нищо и никой не успял да го претопи и изтрие, нямало как да се преборят с него.
А турците така и не проумявали как стои тази рая пред теб, кланя ти се покорно, мълчи, а в късна доба крои планове за сваляне на султана.
Потайност и хитрост съпътствали начинанията ни, но за съжаление и предателства подли имало. Срамувам се и ме боли от тях, но не бива да осъждаме предателите, макар че благодарение на тях загинали най-достойните синове на България.
И все пак низостите са си част от нашето минало и характера ни. А Левски притежавал обаяние, което увличало масата след себе си.
Той вдъхвал респект със своята решителност и силна вяра в идеал си.
И най-вече не се страхувал от смъртта, бил готов да умре в името на своята мила и свята икона – България, и неслучаино се превърнал в Апостола на свободата. Обичали го хората и му вярвали. И полетял свободно българският дух, и се издигнал до непознати и неподозирани висини, и прогледнал. Понесен от вятъра, пожелал своята свобода и я извоювал.
От пожарищата и кланетата след Априлското въстание се родил нов и пречистен дух; вече не се страхувал от нищо. Нямало как империята да изтреби цял един народ, а с всяка дадена жертва той укрепвал все повече и повече.
Всички знаем какво следва – героичната отбрана на Шипка, Освобождението, Съединението, Илинденско-Преображенското въстание, превземането на Одрин…
За съжаление след всяко хубаво нещо се случва и по някое нещастие и България претърпява две национални катастрофи, дава отново много свидни жертви по бойните полета, но тя го прави с едничката цел – да види своите земи обединени.
Надежда за свобода
Независимо от своята териториална распокъсаност обаче обединен бил българският дух и неунищожима оставала надеждата, че някой ден границите на България ще са такива, каквито ги бил определил Санстефанският мирен договор.
Едва ли има друг народ, който да е преживял и изтърпял толкова много и все пак да се е съхранил непокътнат. След всичко, през което е преминал, преминава и ще преминава нашият дух, той вечно ще живее и ще ни дава сили да бъдем себе си, да вярваме в мечтите си, да работим за тяхното осъществяване.
Благодарение на този дух знам, че дори когато паднеш и се удариш, и те заболи, не бива да плачеш и да се самосъжаляваш, защото Левски не би постъпил така, а Бенковски би ти се присмял. Боли от всяка изгубена битка, но загубата калява духа и го прави по-силен, а неслучайно се казва, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Но пък сме много щастливи дори от най-малката победа, защото сме я извоювали сами, без чужда помощ и намеса, също като храбрите бойци на Симеон край Ахелой.
Затова, когато паднеш или потънеш, няма по-добро лекарство от това, да вдигнеш гордо глава, да се усмихнеш и да продължиш напред своя път, защото си българин и носиш в себе си уникалния български дух.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
