Зрение, звук, мирис, докосване и вкус – петте човешки сетива, които ни помагат да се ориентираме в света. Те са толкова естествена част от нас, че рядко си представяме какво би било, ако изгубим дори едно от тях.
Казват, че човекът е социално същество — общува, учи се и се развива. Но когато е лишен от сетивност, често бива изолиран. Добре дошли в обществото на XXI век – ерата на скоростта, технологиите и емоционалната студенина.
Живеем на бързи обороти и се наслаждаваме на всеки момент, сякаш е последен. Но в същото време ставаме все по-безчувствени. Създаваме роботи, които вършат човешка работа, утешават самотата и дори заместват приятелството. Не е чудно, че някой ден може да се запитаме дали машините не са станали по-човечни от нас самите.
Може би просто се опитваме да намерим оправдание — да не се чувстваме излишни, егоистични или безразлични към света. Свикнали сме да осъзнаваме последствията от бездействието си едва когато вече е твърде късно.
Силата на допира или изкуство в света на незрящите
Незрящият, глухия, онзи, които трудно се придвижва – те сякаш са отритнати от обществото, което не приема различните. Но дали тези различни хора, не са по-добри от можещите, от онези, които живеят в свой измислен свят.
Фотограф с усещане за един различен свят
Запознайте се с историята на Питър Екер — талантлив фотограф, за когото няма невъзможни неща. Той има запазено място под слънцето, защото винаги намира начин да прави всичко по свой, уникален и неповторим начин — въпреки зрителното си увреждане.
Ще си кажете – къде се е видяло фотограф с проблеми в зрението да снима?
Сложно, нали? Но именно неговият различен поглед към света го превръща в един от най-добрите фотографи днес.
Ироничното е, че Питър става фотограф едва след като губи зрението си. Той не просто е добър – той е сред най-добрите в занаята. Доказателство за това е, че множество големи имена в индустрията му се доверяват, включително автомобилният гигант Volkswagen.
Пътят към фотографията
В началото той дори не е мислел да се занимава с фотография. Следвал е скулптура и работил като дърводелец. Но едно посещение при лекаря променя всичко.
Диагнозата — ретинит пигментоза — го лишава от зрението му. Вместо да се предаде, Питър и приятелката му започват да търсят начин да изградят нов живот.
Нито болестта, нито отхвърлянето от работодатели го спират да бъде щастлив. Докато разчиства стари вещи, намира стария фотоапарат на майка си и решава да му даде втори живот. С помощта на специален софтуер, който му чете текста на глас, и ръководства по фотография, той започва да учи сам.
Постепенно се превръща в майстор на кадъра, който вижда света чрез въображението си. Сам си поставя граници, за да ги превърне в изкуство.
Когато видите неговите снимки, не мислете за него като за човек със зрителни проблеми. Вижте го като творец, който „вижда“ повече със сърцето си, отколкото ние виждащите някога ще успеем.
Незрящият фотограф, който вижда света по собствен начин
Фотограф с усещане за един различен свят
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
