Лятото на 1816 година или когато Земята спря да се върти.
Днес всеки говори за климатичните промени. Едни го отричат, други виждат в него заговор от държави, които биха се възползвали от промяната в климата, а трети го считат като неизбежния край от алчността и лицемерността на хората, в частност политиците, които само говорят за „климатичните промени“, но реално нищо не правят, за да разрешат проблема.
Разтопяването на ледниците, миграцията на животни, човешката дейност, обезлесяването на горите са само една малка част от промените (а и проблемите) с които започваме все по-често да се сблъскваме в ежедневието си.
Наред с това, че човечеството не намери алтернатива на петрола през последните 100 години, подпомогнато от касапницата на Първата световна война, която разтвори вратите на петрола, като алтернатива на всичко досега измислено, светът неминуемо се изправя пред екологична, а защо не и човешка катастрофа.
Днес няма да говорим за вредите от пластмасата, а за един друг феномен – времето.
Времето
Ако повечето от нас се радват на топлата (ако изобщо считаме този сезон вече за сезон) зима и на повечето слънчеви дни с нормални температури, то реално погледнато проблемите с климатичните аномалии се появяват не преди милиони години с измирането на динозаврите, а поемат в негативна посока през последните близо 200 години.
Развитието на промишлеността, откриването на нови методи за придвижване на хора и стоки, глобализацията, последвалата индустриална революция, както и споменатия по-горе петрол са само малка част от развитието на обществото и неговия технически напредък, но и като част от една голяма глобална промяна, която със сигурност няма да ни доведе като раса до нищо добро, ако сами не си помогнем.
Всичко започва през юни 1816 година. Сигурно ще си кажете, какво прекрасно, горещо лято е било тогава.
Грешите. Ада се стоварил на земята тогава.
По това време в някой части от Северна Америка и Европа, хората стават свидетели на това, което днес наричаме хуманитарна криза.
Заради засушаванията и липсата на дъждове посевите загиват, а хората гладуват. Едва завършила Наполеонова война, а светът се изправя пред нова криза.
Реколтата от пшеница, овес и картофи във Великобритания, Уелс и Ирландия довеждат до масова миграция на хора. Последвалия невиждан мор на хора в резултата на унищожената картофена реколта в Ирландия е още едно доказателство как антропогенните фактори взимат превес над човека.
Понижаването на температурите в Европа и Америка продължава не една, а три години и довежда до отрицателен икономически ефект.
Природата винаги намира начин да покаже на човечеството, че понякога наред с техническия прогрес, човешката глупост е безгранична.
Трагедията през лятото на 1816 година
На 10.04.1815 година на индонезийския остров Сумбава изригва вулкана Тамбора, а отзвукът от изригването се чува на над 2600 км от острова, като изхвърлената пепел е на разстояние от 100 мили и покрива хоризонта за няколко дни. Денят се превръща в нощ……, а климатичните промени се усещат само 5 години по-късно, като средната годишна температура спада с 2,5 градуса.
Може би по-резонният въпрос е не как човека влияе на климата, а на вулканите. Учени доказват, че именно човешката дейност причинява изригването на някой вулкани, а чак след това последствията от тях оказват влияние и върху общата природна картина.
Но сред хаоса има и лъч светлина. Именно тази криза провокира “интереса” на редица учени, не само да спомогнат да се излезе от нея, но и да се създадат редица иновативни изобретения, които да помогнат на хората.
Именно така, на 12.01.1818 г се появява изобретението наречено “дрезина” или както е по-известно днес велосипед.
Благодарение на барон Карл Драйс, (същият измислил и пишещата машина), който търси начин да замени каруците теглени от коне, заради масовото им измиране, създава първия велосипед, който по-късно след пенсионирането си патентова (по това време е държавен служител и няма право да се възползва от патентно право), а междувременно и химикът Юстин Фон Либиг отбелязва творчески напредък създавайки минералните торове.
Но ти читателю не унивай в днешните трудни времена.
Не забравяй, че след мрака следва светлина. Нали именно най-добрите човешки открития се появяват след ужасни и трагични събития.
Човечеството може и да е най-големия разрушител, но сред множеството има и единици, хора, човеци, със сърца и будни умове, които виждат над ограниченията и заблудите и именно благодарение на тях човечеството смело върви напред, усвоявайки техническия прогрес, за да бъде от полза и за добро в ежедневието на обикновените хора.
Вярвам, че ни очакват и по-добри дни….. От нас самите зависи те да бъдат повече от лошите. Ако сами разберем това, можем да направим Планетата едно по-добро място за живот.
Лятото на 1816 година или когато Земята спря да се върти
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
