Бети, която спечели златен медал след „смъртта“ си

Бети, която спечели златен медал след „смъртта“ си. Олимпийските игри имат много герои, но една от тях завинаги остава в историята.

Нейното име е Бети Робинсън. Годината е 1928 г, а тя влиза в историята след като …..изпуска влака на гарата.

Но пък на спинтьорските и умения става свидетел учителя й по биология в гимназията „Торнтън”. Той и предлага да засече за колко време ще пробяга 100 метра.

Най-изненадващото за нея е, че той включва 16-годишната Бети в тренировките на мъжкия отбор от спринтьори.

Самата тя има планове да продължи в театралния кръжок, но плановете винаги се променят нали?

Началото

Година е 1928 г и Бети Робинсън вече два месеца тренира под ръководството на Чарлз Прайс. Толкова време и трябва, за да развие уменията си и да се появи на първото си състезание като представител на Илиноис Атлетик Клъб.

Завършва втора, но като за първо състезание е добре. Призовото място е за Хелън Филки, която по онова време държи националния рекорд на САЩ.

Това състезание е просто „загрявка“ за Бети. Защото едва на второто си явяване на пистата тя изравнява световния рекорд!

Олимпиадата в Амстердам

Време е за Олимпиадата в Амстердам.

За първи път тогава се включва лека атетика за жени и девойки. На 30 юли Бети се класира втора в серията си, след това бяга отлично и в полуфиналите, за да намери място във финала на следващия ден.

Първата българка с медал от Олимпиада

На пистата на Олимпийския стадион в холандската столица тя се оказва и единствената спринтьорка от САЩ, която се класира за финалното бягане. Причината е в това, че част от останалите състезателки се натравят със сладолед, докато прекосяват с кораб Атлантическия океан на път за Амстердам.

А това ще бъде едва петото бягане за Бети в кариерата й дотук.

Разбира се, никой не я брои за фаворит. Според прогнозите, победителка ще бъде някоя от двете канадки – бившата хокеистка Фани Розенфелд или Етел Смит.

Бети обаче е бърза като вятъра, печели бягането със световен рекорд от 12,2 сек и грабва олимпийската титла. Обявяват я за най-бързата жена в света. След това получава и сребърен медал като част от щафетата на 4 по 100 метра.

Катастрофата

На 28 юни 1931 г., атлетката води подготовка за игрите в Лос Анджелис. Уморена и натоварена от тях, тя решава да направи въздушна обиколка със самолет, пилотиран от братовчед й.

Машината обаче се разбива в околностите на Чикаго. Но пристигналите на място лекари не откриват признаци за живот и я откарват в моргата.

За щастие, там един от санитарите забелязва, че атлетката още диша, макар и съвсем слабо.

Екипът действа бързо и веднага я местят в болницата, където следства 11 месечна рехабилитация след натрошен ляв крак, счупена лява ръка и 20-сантиметрова пукнатина в черепа.

Макар, че Бети Робинсън излиза от клиниката в инвалидна количка, не може да сгъва коляното си и и лекарите не дават шансове да проходи, тя опровергава всички.

Камо ли да се състезава…

Точно 1000 дни след катастрофата Бети отново е на пистата. Разбира се кракът й още не се е възстановил и тя нахлузва шпайковете.

Но резултатите и не са перфектни, а и предстои и квалификациите за участие на олимпиадата в Берлин през 1936 г..

Голямата депресия

Времената в САЩ са трудни. Голямата депресия е факт и мнозина губят работата и доходите си. Бащата й не е изключение, затова шампионката продава златния си медал, за да спести някой долар и да замине за Берлин.

Игрите в Берлин са организирани от Адолф Хитлер не и без пропагандна цел, за да се докаже превъзходството на арийската раса. За пръв път има и пряко предаване по телевизията.

Германските пощи, оборудвани с най-модерната техника на „Телефункен”, излъчват картина до специални центрове за гледане на олимпиадата в Мюнхен и Потсдам.

Теорията на Хитлер рухва още на 3 август, когато тъмнокожият американец Джеси Оуенс печели бягането на 100 метра, а накрая завършва с общо пет олимпийски златни отличия.

Няколко дни по-късно, на 8 и 9 август, се провежда щафетата при жените. В серията си американките се класират начело, пред Канада, Холандия и Австрия, като първите три отбора влизат във финала.

В другата серия победата е за щафетата на Германия. Германките поставят и световен рекорд в същото бягане, заради което ги считат за фаворитки. Евентуалната тяхна победа е много важна, тъй като дотук при мъжете американците са обрали повечето медали, в това число и златните.

Финал и медал

Финалното бягане се провежда на 9 август пред препълнения Олимпийски стадион в Берлин. Участват общо шест отбора.

За американките първа с щафетата стартира 21-годишната Хариет Бленд. Предава я успешно на Анет Роджърс, единствената участничка от предишните игри в Лос Анджелис, където САЩ печели златото в същата дисциплина.

Трета поред е Бети Робинсън. Поема щафетата и хуква в надпревара с германката Мари Долингер. Секунди по-късно я предава на последната състезателка – Хелън Стивънс.

Тя е едва на 18 години, но вече е спечелила златния медал на стоте метра.

Първата българка с медал от Олимпиада

Междувременно германката Изе Дьорфелд изпуска щафетата, а с това връчва и свтовната титла в бягането на женския отбор на САЩ.

Хелън Стивънс свидетелства, че лично Хитлер е слязъл да поздрави американките. Той прави нацистки поздрав с вдигната ръка, но и четирите му отговарят с обикновено ръкостискане.

Това е и последното състезание за Бети Робинсън, която прекратява кариерата си на състезателка след олимпиадата.

Прекарва голяма част от живота си като доброволец в обслужването на лекоатлетически състезания. Работи като продавачка в магазин, омъжва се щастливо и ражда две деца. Умира на 87-годишна възраст в Денвър, поразена едновременно от рак и Алцхаймер.

Бети, която спечели златен медал след „смъртта“ си

Финалът

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в  Telegram