Бразилия е дала на света самбата, капоейрата и ….Паулу Коелю. Легендарният писател е роден в семейството на католици в Рио де Жанейро, Бразилия.
Още от малът проявява творческите си заложби, макар на тях да не се гледа с добро око от родителите му. Те смятат, че с този „талант“ няма да изкарва никакви пари, особено в Бразилия.
Малко преди да навърши пълнолетие вече три пъти „гостува“ на приютите в страната.
След това той започва да следва право, но в същото време пише текстове за бразилски музиканти и твърдо изразява несъгласие с начина на управление на страната си. Заради острата си гражданска позиция Паулу Коелю е арестуван и лежи в затвора три пъти.
По пътя на поклонниците
През 1986 година животът му се преобръща след като поема към Сантяго, Испания. Той тръгва по пътя на почти 800 км маршрут, който изминават поклонниците до Сантяго де Компостела. Това го вдъхновява да първата си книга „Дневникът на един маг“.
Така на 36-годишна възраст започна неговата „истинска любов“ с писането и кариерата му на писател.
Успехите не спират, като втората му книга „Алхимикът“ от 1988 година се превръща в бестселър и феномен сред читателите. Към днешна дата от нея са продадени над 35 милиона копия.
Не след дълго Паулу Коелю е признат за един от най-влиятелните и успешни автори в бразилската и световната литература. Следващите книги, които му носят не по-малко слава, са „Мактуб“, „Край река Пиедра седнах и заплаках“, „11 минути“, „Петата планина“, „Захир“ и „Вероника решава да умре“. Общо писателят има 26 книги, продадени в 65 милиона копия по света и преведени на 59 езика.
Носител е на редица награди, като до момента те са близо 115 на брой. Паулу КоелюТой е кавалер на ордена на Почетния легион на Франция, член е на Бразилската литературна академия, а от 2007 г. е пратеник на мира на ООН.
И въпреки че у нас Паулу Коелю често е пренебрегван и наричан „любимият писател на моделите“, той вдъхновява няколко поколения жени по света с необикновените си докосващи творби. Той самият многократно заявява: „Когато пиша книга, аз я пиша за себе си. Не е моя работа дали читателят ще я хареса или не“.
