Морето може да бъде измамно красиво и спокойно, но и жестоко и бурно, също като живота. И бъдете сигурни, че рано или късно взима своя дан…….
Векове наред морето е лобното поле и трапеза на много рибари, изкарващи прехраната си макар и с риск за живота си.
Днес ще ви разкажем историята за рибаря и морето. Разказ достоен за великия Хемингуей, който ако беше жив щеше да направи най-великото произведение на света.
Хауърд Блекбърн
Неговото име е Хауърд Блекбърн, роден в Порт Мидуей, Нова Скотия през 1859 година в рибарско семейство. Емигрира в Глостър през 1883 година и започва да служи на различни кораби. Още същата година живота подготвя изненадва за новоизлюпения моряк.
Тогава двамата с неговия приятел Томас Уелч се качват на малката си шхуна и се отправят на приключение. За тяхна беда се появява опасно силен вятър, който моряците наричат шквал. Което колкото и да е краткотрайно природно явление изправя пред изпитание младия моряк.
За съжаление неговият приятел загива, а Блекбърн е принуден да гребе с голи ръце в ледено студената вода. За да се добере до спасителен пристан, което му отнема близо седмица.
Заради вятъра и натрупващия сняг близо седмица не може да чуе сигнала на преминаващите кораби. Когато най-после на хоризонта се появява спасението, снега е толкова плътен, че морякът не е успял и метър да пробие в дебелия сняг.
Затова решава да се върже за наблизо намиращите се шамандури и да изчака времето да се успокои. За съжаление дори и дебелите ръкавици не му помагат в този студ, защото с тях не може да направи добър възел.
Принуждава се да ги свали с риск за живота си, което му коства загубата на пръстите на едната ръка. В опит да ги затопли сваля и чорапа на единия си крак, с което губи и пръстите от него.
Макар и да не си усеща ръцете, започва да гребе към брега като това му отнема 4 дни. Достига до рибарска колиба, която е празна. Затова се отправя навътре в гората, където рибарите прекарват тежките зими.
Пътуването му се отплаща, когато стига до колиба с хранителни провизии. Макар и да не предлага достатъчно топлина, на каквато се е надявал.
Затова продължава надолу по течението с надеждата най-после да срещне ловци или друга колиба. Така стига до рибарско селище, където намира подслон при жена на име Франсис Лушман.
Благодарение на домашните и мехлеми и чая от борови иглички изтощеното тяло на Блекбърн се възстановява.
Загубил пръстите си, но не и любовта към морето
Години след трагедията, той не се отказва от морето. Напротив, тя му дава сили да продължи и да не се отказва от препятствията. По време на Златната треска през 1897 година, се отправя към Нова Англия в търсене на злато.
Но особено влияние му оказва книгата на Джошуа Спокън. Тя го насърчава да продължава да бъде борбен и да не се отказва от мечтите си. Решава да направи самостоятелен преход от Глостър, САЩ до Глостър, Англия.
Взел поуки от предния път, сега прави внимателни приготовления за път. Снабдява се с достатъчно провизии за няколко месеца. Приспособява лодката с уреди, позволяващи да бъде управлявана от човек в неговото положение.
Но както и предполага пътуването не минава гладко. Заради травмите и измръзванията на ръцете изпитва силни болки, но времето е добро и той продължава с обиколката.
Макар, че това не е първото самостоятелно плаване през Атлантическия океан, Блекбърн се превръща в първия човек, който прави това без пръсти. Като освен неговото плаване, само още един друг човек успява да премине трасето и то 23 години преди него и също от град Глостър.
Първоначалният му план е да измине разстоянието за 50 дни, но му трябват цели 62 дни. След 2 години, а през 1901 година построява едномачтовия платноход “Great Republic”. С него изминава само за 39 дни пътя до Португалия. Рекорд ненадминат десетилетие след това, а там е посрещнат като национален герой.
Последна обиколка
За съжаления постоянните пътувания си оказват влияние и здравето му постепенно започва да се влошава. По време на последната му обиколка, което налага той да преустанови морските си авантюри.
Установява се в Глостър, където прекарва остатъка от живота, забавлявайки туристи и жители с морските си истории. Като първият човек предприел първото и единствено самостоятелно пътуване в морската история.
Умира на следващата година, през 1932 година. Но остава в историята с това, че въпреки недъзите си, успява да надмогне физическата и душевна болка и да се изправи пред трудностите на морето и живота. За да живее един смислен и пълноценен живот изпълнен с приключения в опит да надмогне самият себе си.
Днес приключенията на смелия моряк ни показва, че именно постоянството на тези хора, съчетани с умствената и физическа издръжливост, както и приключенска кръв във вените, ни връщат назад в дните, когато човек разчита само и единствено на себе си.
