Футболът има своите уникални играчи, чийто стил, комуникация и харизма оставят трайна следва в историята на най-великата игра. Тези играчи да пример не само за лидери на терена, но и истински хора извън него.
Чудотворецът от Пулия
Запознайте се с Джовани Ривера, който е един от най-известните и обичани плеймейкъри в историята на Милан и световния футбол. Именно той е причината през 60-те години, мнозина младежи да са запалени по стила на росонерите.
Той е играч, който ако бе роден в наши дни, щеше да бъде наричан „суперзвезда“ и със сигурност би сложил в малкия си джоб някой от днешните велики играчи.
Полузащитникът има чудесно чувство за пласиране по терена, а в комбинация с атакуващите му способности, той е заплаха за всеки противников вратар.
Невероятен талант
Благодарение на своята тактическа грамотност, Ривера може да създаде опасност пред противниковите врати. Той често е сравняван с великите Марко ван Бастен и Йохан Кройф.
Именно, заради качествата си, Ривера брзо се превръща в един от най-обичаните играчи на Калчото, както от феновете на росонерите, така и от тези на другите отбори.
Дебют
Сякаш е роден да бъде футболист. През 1959 година, когато е едва на 15-годишна възраст, играчът дебютир за родния си тим Алесандрия. И до днес той е сред четиримата най-млади играчи в историята на Серия „А“, като по онова време е втори само след Амадео Амадей от Рома.
В същата година Ривера става и най-младият голмайстор в калчото. Това са част от многото му рекорди.
През 1960 се озовава в Милан, като има тежката задача да замени тогавашния топ реализатор – уругвайския световен шампион Хуан Скиафино, който е един от най-великите играчи на Милан през 50-те.
Първият италиански капитан на Интер
За климатизацията в отбора му помагат най-добрите играчи на тима – Нилс Лидхолм, Дино Сани и Жозе Алтафини. Макар, че не се отличава с високи физически показатели, със стилът си на игра и техническо докосване на топката, получава похвала дори от легендата на градския съперник Интер Джузепе Меаца.
В основата на успехите на Милан
Качествата му се доказват на терена, като с Милан става три пъти шампион на Италия и четири пъти носител на Купата. Но с най-голям принос е за спечелените финали за КЕШ 1963-а и 1969-а срещу Бенфика и Аякс.
Треньорът Нерео Роко рано му гласува доверие за капитан и гради отбора около него. Феновете бързо заобичат Ривера, а чувствата са взаимни. За футболиста Милан се превръща не просто в клуб, а идея. Наричат го златното момче на Милан не само заради успехите му, но и защото е пример за подражание.
Същият младеж се превръща в ярка фигура, която е готова да защитава цветовете на отбора си и да се възпротиви на всеки, който не се отнася с нужното уважение. Поставя стандарт и цени хората по това дали са достойни за Милан. Личността му го прави изключително уважаван както в Италия, така и по целия футболен свят.
Под ръководството на Роко Милан играе много дефанзивен стил и е пословичен пример за катеначо. Въпреки това Ривера е инструментът, който прави нещата да се случват в атака, а това го превръща и в много подходящ полузащитник за националния отбор.
Кариерата му за „адзурите“ носи по-малко трофеи от клубната, но въпреки това е доста значима. Първата му повиквателна идва за Световното първенство през 1962-а, а дебютът му е срещу Западна Германия при едно нулево равенство. Италия тогава отпада още в групата за сметка на германците и домакина Чили.
През 1966-а Ривера за втори път играе на Световно първенство, като и тогава италианците отпадат рано. Случва се след шокираща загуба от Северна корея в третия мач от груповата фаза.
Катеначото
След провалите начело на Италия застава дългогодишният треньор на Интер Еленио Ерера, който е считан за истинския крал на катеначото. Под ръководството на Феручо Валкареджи след това обаче Скуадрата постига огромен успех на домашното Европейско първенство, спечелвайки титлата след финал срещу Югославия. Ривера е главният двигател на онзи отбор.
Пикът в международната кариера на футболиста обаче е достигнат през 1970-а на Световното първенство в Мексико. Тогава той вкарва победния гол в 111-ата минута на продълженията в епичния полуфинал срещу Западна Германия, завършил при 4:3.
На финала срещу Бразилия Валкареджи прави грешката да използва Ривера само за пет минути и отборът му е размазан с 1:4. Решението е изненадващо за всички, включително и за звездата на Селесао Пеле. „Бях притеснен, че ако Ривера влезе в игра, Италия ще стане много опасна“, казва тогава великият нападател.
Ривера е уважаван не само за живота си като футболист, но и за личността си извън терена. Той е харизматична фигура, която остава в Милан до края на активната си кариера. През 1986-а Силвио Берлускони купува отбора и го назначава за президент. Двамата обаче не си пасват по политически възгледи и легендата напуска „Сан Сиро“.
През 2011-а Ривера беше удостоен с наградата за УЕФА, която отличава играчите с изключителни лични качества. Тя е връчвана още на играчи като Франц Бекенбауер, Йохан Кройф, Еузебио и Алфредо Ди Стефано.
Онези плеймейкърски качества на Ривера изглеждат като нещо извънземно за времето му, но в наши дни са обичайни. Вече всеки голям отбор има футболист, който да дирижира играта в атака с пасове и въображение. Друг е въпросът дали се достигат лидерските качества на Джани.
Днешните футболисти често целуват емблемата на отбора без да отдават особено значение на жеста. Ривера го прави така, че да е обичан от феновете на Милан цял живот.
В основата на успехите на Милан
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
