Датата 26 април 1986 година ще остане най-черната в човешката история. Точно тогава се случва най-големия ядрен инцидент в мирно време. След авария в АЕЦ Чернобил са евакуирани 100 000 души, а всичко в радиус от 30 км е затворено.
Но, освен Чернобил има няколко други ядрени катастрофи, които също могат да съперничат с трагедията на съветската АЕЦ.
Радиоактивното лъчение на съветския „Маяк“
(29 септември 1957 г.)
Наричана още Кищимската авария и оценявана от експерти като третата най-опасна ядрена авария след Чернобил и Фукушима.
В съветският комплекс „Маяк“ за преработка на ядрено гориво в секретния град Озьорск става инцидент. По това време Москва строи в различни части на територията си множество подобни заводи.
Точно този разполага с 6 реактора и изграждането му става между 1945 и 1947 година на брега езерото Къзълташ.
Но, без да бъдат взети под внимание елокогичните рискове и най-вече опасността за хората в района, като замърсената вода се излива директно във водоема.
Така постепенно мястото се превръща в площадка за съхраняване на ядрени отпадъци, като са изградени нужните подземни резервоари, запечатани под десетки тонове бетон.
Но, на 29 септември 1957 г след авария в един от реакторите, температурата започва да се покачва и експлодира с мощност от 100 тона ТНТ – значително по-мощно от най-унищожителните конвенционални бомби. Това води до разпространение на радиоактивен облак в радиус от 500 квадратни километра.
Светското правителство обаче пази в тайна инцизента месеци наред. Въпреки това, местното население започва да проявява симптоми на лъчевата болест.
Аварията в Маяк е оценена като ниво 6 по Международна скала за ядрени и радиационни събития. Най-високото ѝ ниво е 7-мо.
Ядреният пожар в Англия
(10 октомври 1957 г.)
Великобритания е активен участник в проекта „Манхатън“ за създаване на атомна бомба, но след приключването му САЩ запазват научните тайни само за себе си. Това кара Лондон веднага да започне собствена тайна програма за сдобиване с ядрено оръжие.
Проектиран да произвежда „оръжеен плутоний“, първият ядрен реактор на Великобритания е построен в северозападна Англия. Той е известен като Уиндскейл и функционира от края на 40-те години на миналия век.
Още от самото начало изтичането на радиоактивен материал е нещо обичайно за съоръжението. Двата реактора с графитен модератор, наричани по това време „купчини“ имат максимално опростена конструкция.
На 10 октомври 1957 г. работници, извършващи стандартна поддръжка на масивното съоръжение, забелязват повишаване на температурите. Три дена по-рано е извършен експеримент, при който са достигнати 40,000 MWh мощност. Аномалиите започнали непосредствено след това, но персоналът ги неглижирал.
За да понижат температурите са активирани охлаждащите вентилатори. Вкараният свеж въздух запалва първия по рода си „ядрен пожар“. Операторите на реактора обаче считат, че „ситуацията с купчината е в реда на нещата“.
Ускоряването на вентилаторите раздухва пламъците. Огънят се разпростира в околните горивни канали и скоро радиоактивността в инсталацията бързо се увеличава. Температурата на сърцевината продължава да се покачва и операторите започват да подозират, че ядрото гори.
Става ясно, че ситуацията може да излезе извън контрол и да завърши с експлозия. Операторите на централата и нейният директор рискуват живота си, за да се потушат пламъците. Огънят е загасен два дни по-късно, но по това време радиоактивен облак вече се стели над Великобритания.
Лондон нарежда оригиналните доклади за пожара да бъдат строго цензурирани и информацията за инцидента да се засекрети. По-късно стана ясно, че малки, но значителни количества от изключително опасния радиоактивен изотоп полоний-210 са били освободени по време огъня.
Пожарът Уиндскейл е ретроспективно оценен като ниво 5 по Международната скала за ядрени аварии.
Да си „набереш“ цезий-137 в Гояния, Бразилия
(13 септември 1987 г.)
Смъртоносните ядрени инциденти са възможни дори без наличието на атомна централа или уранова мина наблизо.
С население от над 1 милион души Гояния е един от най-големите градове във вътрешността на Бразилия. В края на 70-те години там е построена частна онкологична болница, но поради съдебни спорове сградата е изоставена няколко години по-късно. Именно делата са причина апаратурата да не бъде изнесена от нея.
В утрото на 13 септември 1987 г. пазачът на обекта решава да не отиде на работа. Това прави впечатление на местни, които използват случая, за да „претарашат“ изоставената сграда. Те отдавна знаят, че в нея има ценни уреди, от които могат да „добият“ доста метал.
Роберто Алвес и Вагнер Перейра проникват в болницата и решават да разглобят някои от апаратите за скрап. Липсата на пазач прави кражбата успешна. Частите са натоварени и отнесени в дома на Алвес за допълнително разглобяване и сортиране.
Същата вечер Алвес и Перейра започват да повръщат. Всичко това става преди допълнителното разглобяване на откраднатия апарат, оказал се в последствие уред за лъчетерапия.
На 16 септември Алвес се чувства малко по-добре и се заема със сортирането на метала. При разглобяването той се натъква на малка капсула и пробва да я пробие. Когато успява, от нея засиява наситена синя светлина.
На 18 септември Алвес продава предметите на близкия пункт за скрап. Собственикът на депото, Девайр Феррейра, веднага е впечатлен от светещата капсула.
Мислейки, вещество за свръхестествено, той незабавно отнася предмета у дома си и го показва на близките си. Приятели и работници се опитват да извадят малко от „магичния прашец“ в капсулата.
На 24 септември, братът на Девайр, успешно изгребва материал от капсулата и го занася в къщата си. Там светещия прашец е разстелен върху пода. Шестгодишната му дъщеря Лейде започва да си играе с него.
Жената на Девайр, Габриела, е първата, която забелязва, че много от близките ѝ са се разболели тежко по едно и също време. На 28 септември 1987 г. тя купува обратно капсулата от конкурентното депо за скрап и я носи веднага до болница.
Две седмици след кражбата става ясно, че „магичната“ капсула съдържа силно радиоактивен цезий-137. Оказва се, че над 100 000 души може да са били изложени на влиянието му.
Болниците в Гояния са претрупани с пациенти, а близо 250 души наистина се оказват болни от лъчева болест.
За жалост, започват серия от смъртни случаи. Сред загиналите са 6-годишната Лейде, досетилата се за проблема Габриела и двама работници от депото за скрап. Няколко години по-късно от рак умира и Девайр Феррейра.
Други, като Вагнер Перейра успяват да се „отърват“ само с ампутация на ръката. Очаквано, случаите на рак в района се увеличават в последствие.
Бразилските власти организират операция по почистване. Те отстраняват горния почвен слой от няколко обекта, а няколко сгради са съборени. Всички предмети от тях са иззети и изгорени.
Списание Time определя случилото се като една от „най-тежките ядрени катастрофи“ в света, а Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) я нарича „един от най-тежките радиологични инциденти в света“. Той е оценен на ниво 5 по Международната скала за ядрени аварии.
Сходни новини:
Италия с 10-та жертва на вируса на Западен Нил, случаи и в България
Д-р Росен Георгиев, ортопед-травматолог: При падания и травми незабавно потърсете лекар!
Кои ваксини са безплатни за пациентите?
Срещу новият вариант на Covid се ваксинираха 11 983 желаещи
Кои са страните с най-мръсен въздух в света
