На 5 април 1992 г. започва безумния конфликт в Босна и Херцеговина

Войната в Босна и Херцеговина започва на 5 април 1992 г. с обсадата на Сараево. Етническото и религиозно обединение е разбито на площада в Сараево.

Когато сръбски националисти откриват огън срещу група сараевски демонстранти. След първият снайперистки изстрел на площада пада тялото на младо момиче.

Това е първата жертва на войната. Война която продължи три години и даде хиляди жертви – сърби, хървати и бошняци.

Религията – повод за конфликт в Босна и Херцеговина

Но дали религията е основата на войната или тя е отражението на външни интереси. Използващи я като извинение за нехуманите си действия.

Освен множеството жертви, цивилното население е подложено на системен тормоз. Съпроводено със изнасилването на жени. По данни на международни организации след края на войната над 15 хиляди души се водят безследно изчезнали.

Дейтънското мирно споразумение – 29 години по-късно

Всички или почти всички са загинали. Тленните останки на част от тях са вече извадени от масовите гробове, но още не са идентифицирани чрез ДНК анлиз. Броя на изнасилените варира от 20 000 до 50 000.

Голяма част от жертвите са и невинни деца. Изнасилването е било инструмент на системно физическо и морално унищожение. Изнасилвани са босненски жени и момичета от страна на сръбските въоръжени сили.

Насилие над жени и деца

Многобройни са лагерите в Босна и Херцеговина, в които млади жени и момичета са системно изнасилвани. Жените са били държани в редица центрове за задържане. Където са живели при непоносими нехигиенични условия, в които били изнасилвани многократно. Всичко това се извършвало в пълното знание на месните власти в това число и кмета на град Фоча .

сараевските Ромео и Жулиета, Адмира и Бошко

За съжаление безкрайно къса се оказа човешката памет. Само 50 години след Холокост в Европа отново се появяват концентрационни лагери и масови безименни гробове. Лагери в които са били подложени на различни форми на изтезания и жестоко и нечовешко третиране. Включително изнасилване. Всички знаем за тъжната история на сараевските Ромео и Жулиета, Адмира и Бошко.

Историята в книга

Една история станала тъжен символ на босненския конфликт. История която намира отражение в книгата на Георги Бърдаров, „Аз още броя дните.“ Книга, която прочетох с огромен интерес. Книга, която ме разтърси и няма да забравя. “ Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на хиляди е просто статистика.“

Георги Бърдаров- „Аз още броя дните.“

Докато я четях чувствах болка, ужас, страх, омраза…Но най-вече срам. Срам, че не съм знаела какво се случва у съседите. Докато аз в своята младост съм си живяла безметежно, там са се извършвали такива зверства, Просто умът ми не го побира.
Трябваше ми време да се отърся от погнусата, отвращението и болката… Това е грозното лице на всеки един конфликт. Печелившите са малцина, загубилите са обикновените хора Изманипулирани и въвлечени в конфликта, независимо от коя страна на барикадата са.