Жената на 50 е като котка. С тихи стъпки е в коловозите на живота и върви с увереността, каквато е липсвала на двадесет години.
Главата е гордо вдигната, очите блестят. В тях има по малко от всичко — отминали надежди, загубени мечти, усмивки, разочарования, предателства, споделени мигове, сбъднати желания и неизказани мисли.
Тя е като пътник без билет, който минава през вагоните на влака Живот, оставяйки след себе си аромат на нещо непознато.
Сладък аромат, който обгръща мъжете около нея. В зрелите създава усмивка и послевкус на скъпо уиски, а в младите — тръпка, желание за нещо ново, пламенно и забранено.
Жената на 50 е като момиче. Тя живее втора младост, въпреки че разумът крещи „Вразуми се, жена“, а сърцето трепетно иска да скача в локвите на неизвестността като дете.
Да оставя кални стъпки по пъстрия килим на живота.
Силата на времето, което не прощава, но дарява
Една крачка напред, една встрани, две назад. Тези стъпки са като следи по пясъка — едни дълбоки и сигурни, други плахи, недовършени, но истински.
Тя е умел танцьор и балансьор — водеща в танца със своя партньор, наречен Живот. Не търси одобрение, не гони време, не събира спомени — тя ги живее.
Отдавна е оставила доспехите си след дълги битки с вятърни мелници, дракони и опити да бъде покорена.
Сега стои на същото бойно поле, но с усмивка — защото е разбрала, че най-голямата победа не е да оцелееш, а да се обикнеш.
Жената на 50 не бърза за никъде.
Тя вече е била и дете, и майка, и любовница, и мечтателка. Сега е просто себе си — свободна от очакванията на другите, но по-близо от всякога до своята истина.
В очите ѝ няма страх от времето, защото тя самата е време — красиво изживяно, мъдро опитомено и винаги живо.
И когато върви, светът забавя крачка. Не защото времето спира, а защото тя вече го е настигнала.
Тя е жената, която не се опитва да бъде млада — тя е младостта, която светът се опитва да догони.
Жената на 50 – тиха буря с аромат на зрялост
За да научите първи най-важното, ни последвайте в Telegram и Mastodon





