От къде започна всичко
Никога не бях се замисляла, че има разлика между завеса и перде. В езика ни те често звучат като едно и също нещо, но всъщност — не са. Завесата е тежка, плътна и прикрива. Пердето – ефирно, пропуска светлина, но запазва дискретност.
И докато в театъра казват „завесата е спусната“, за да отбележат край, в живота често казваме „той е перде“ – за хора, които играят своята роля без страх и без завеси.
Какво е перде – по прозореца и по душата
Пердето стои между нас и света. Пропуска светлината, но оставя усещане за граница. Пази ни от външния поглед, без да ни изолира напълно. И точно както прозорецът с перде изглежда жив, така и човек с отворено сърце е по-близо до живота.
Когато кажем, че някой е перде, не го определяме с тъкан, а с темперамент. Това е човек, който не се притеснява да бъде себе си – открит, весел, без задръжки. Понякога дори прекалено. Но именно такива хора ни напомнят, че искреността има свой чар.
Завесата – символ на прикритост и финал
Завесата е другата страна на метафората. Тежка, декоративна, достолепна – тя скрива и разделя.
В театъра, когато завесата падне, представлението приключва.
В живота – когато „спуснем завесата“, често това значи, че не искаме никой да надниква отвъд. Завесата е нужната ни защита – но ако остане спусната твърде дълго, тъмнината вътре става постоянна.
Да бъдеш перде – недостатък или свобода?
Да бъдеш „перде“ не е нито обида, нито похвала. Зависи от гледната точка.
Понякога това значи да не се страхуваш от мнение и присмех, друг път – да си просто прекалено шумен за света. Но със сигурност „пердетата“ са хора, които светят отвътре.
И дори когато някой ги сметне за безсрамни, те просто живеят без завеса – без сценичен страх, без репетиции.
Между завесата и пердето
Може би най-мъдро е да умеем да живеем между двете – да имаме перде, което пропуска светлина, но и завеса, която можем да спуснем, когато имаме нужда от тишина.
В крайна сметка, както прозорецът изглежда празен без перде, така и човек без малко откровеност е затворен в собствената си сянка.
Езикът ни често пази мъдрост, скрита зад ежедневни думи.
„Перде“ и „завеса“ не са просто тъкани – те са две страни на човешката природа: откритост и защита, светлина и тишина.
И ако животът е сцена, нека поне понякога сме малко перде – защото най-красивите мигове се случват, когато завесата още не е спусната.
🖋️ Автор: Алис Бел
Перде или завеса: как думите крият и показват
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram







