300 години от смъртта на Алесандро Скарлати – бащата на неаполитанската оперна школа


Майсторът, поставил началото на неаполитанската школа

Навършват се 300 години от смъртта на италианския композитор Алесандро Скарлати, роден през 1660 г. в Сицилия.

Той е считан за баща на неаполитанската оперна школа и една от най-значимите фигури на барока.

С над 100 опери и стотици вокални произведения Скарлати утвърждава Неапол като водещ музикален център на XVIII век.

Творчески път между Рим и Неапол

Музикалното обучение на Скарлати започва в Рим при Джакомо Карисими, където усвоява основите на контрапункта и вокалната форма. Още с първата си опера „Gli equivoci nel sembiante“ (1679) той печели вниманието на кралица Кристина Шведска, а по-късно става капелмайстор във вицекралския двор в Неапол.

През годините композиторът работи и във Флоренция, където създава няколко опери, част от които днес се считат за изгубени. Сред най-ценните му творби са „Телемах“ (1718) и „Гризелда“ (1721), както и „Месата за Санта Чечилия“, написана за хор и оркестър.

Наследството на фамилията Скарлати

Алесандро Скарлати полага основите на музикално семейство, което оставя траен отпечатък в европейската култура.

Неговият син Доменико Скарлати (1685–1757) се превръща в един от най-значимите клавирни композитори на XVIII век, автор на над 500 сонати.

Те се отличават с виртуозност, експресивност и оригинална хармонична структура, които вдъхновяват редица музиканти след него.

Друг от синовете му – Пиетро Филипо Скарлати, също се реализира като композитор и органист, доказвайки, че фамилията е оставила дълбок отпечатък върху бароковата традиция.

Доменико Скарлати и клавирното наследство

Доменико започва кариерата си в Неапол, обучен от баща си, а по-късно работи във Венеция, Рим и Лисабон.

От 1733 г. живее в Испания, където създава по-голямата част от своите клавирни сонати – произведения, които днес се смятат за предшественици на класическата сонатна форма.

През XX век клавирното му наследство е преоткрито благодарение на италианския пианист Алесандро Лонго, който публикува 545 сонати.

Американският музиколог Ралф Къркпатрик по-късно създава най-пълната хронология на творбите му, а изпълненията на Владимир Хоровиц от 1964 г. популяризират името на Скарлати в целия свят.

Значение и признание

Алесандро Скарлати остава в историята като създател на мелодичен стил, който променя облика на европейската опера. Неговото творчество вдъхновява поколения композитори, а влиянието му продължава да се усеща в класическата музика и днес.

Три века по-късно, неговата музика все още звучи в оперните зали и концертните сцени по света.

300 години от смъртта на Алесандро Скарлати – бащата на неаполитанската оперна школа

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в  Telegram


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин




    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.