България – Испания: най-тежката загуба в историята и уроците от едно забравено поражение

Дуелът България – Испания винаги предизвиква емоции – сблъсък на стилове, амбиции и футболни философии.

Но малцина помнят, че този двубой има едно особено място в историята на родния футбол – денят, в който националният ни отбор претърпя най-тежката си загуба от „Ла Фурия Роха“.

Това се случва на 21 май 1933 година в Мадрид – дата, която остава като горчива бележка в летописа на българския футбол.

Мадрид, 1933: вечерта, в която България се срина

Стадионът „Чамартин“ (предшественикът на днешния „Сантяго Бернабеу“) е пълен до краен предел – над 60 000 испанци очакват лесна победа срещу младия и неопитен български отбор.

Нашите излизат с амбиция, макар и с усещането, че ще трябва да се изправят срещу нещо много по-голямо от себе си – испанския футболен колос, вече събрал своите звезди от Атлетико Мадрид, Реал и Севиля.

Началото на мача е сравнително спокойно – първото полувреме завършва 0:0, а българите дори имат шанс чрез удар на Христо Михайлов, спасен от вратаря Замора. Изглежда, че може да се случи чудо.

Но след почивката Испания превключва на друг режим – и започва ураган.

Разгромът започва

Само десет минути след подновяването на играта, нападателят Едуардо „Чачо“ Гонзалес открива резултата с мощен шут от близо.

След него настъпва истински кошмар – в рамките на 20 минути Испания бележи 5 пъти.

Българската защита рухва. Сякаш всеки пас на домакините намира път до мрежата.

Голмайстори за Испания:

• Едуардо Гонзалес – 6 гола

• Хулио Елисегуи – 3 гола

• Луис Регейро – 2 гола

• Крисанто Бош – 1 гол

• един автогол на Тодор Мишталов

Финалният резултат е 13:0 за Испания – резултат, който звучи почти нереално дори днес.

Това е най-голямата загуба на България в цялата ни футболна история и една от най-изразителните победи на Испания срещу европейски съперник и то в СП по футбол.

Какво остана след този мач

След срещата испанските медии възхваляват „червените“, но дори те признават, че резултатът е повече израз на опит срещу ентусиазъм.

Българските играчи – сред които Христо Михайлов, Георги Ганев, Тодор Мишталов и Никола Киров – си тръгват със свити сърца, но и с обещание, че това ще е урок, не петно.

И действително – през следващите десетилетия България се изправя, развива школите си и постепенно се превръща в уважаван европейски отбор.

Така поражението от 1933 г. остава като болезнен, но необходим старт за нашия футболен път.

Символика преди новия двубой

Днес, когато отново се подготвяме за мач България – Испания, призракът на онзи двубой все още витае в историята. Разликата е, че сега имаме нови герои, нова епоха и нови мечти.

Испания отново е фаворит – с имена като Родри, Ламин Ямал и Алваро Мората, но българите имат какво да покажат.

От Карлос Насар до Григор Димитров – българският спорт винаги е бил доказателство, че дори малка нация може да се изправи срещу великани.

Може би точно затова тази вечер няма да мислим за 1933-та. Ще мислим за възможността историята да се пренапише.

България – Испания: най-тежката загуба в историята и уроците от едно забравено поражение

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в  Telegram