Признавам, че досега не знаех много за автора. Смътно си спомнях, че от скоро се изучава в задължителната програма по литература за XII клас, и че неговият син, френски гражданин, е идвал в България да търси корените на баща си. Това беше всичко. Държах тънката книжка в ръцете си и си казвах: „Кой ли е този Георг Хених, че дори балада за него? А този Виктор Пасков?“. Реших да ѝ дам шанс.
Малка книга с безкрайна сила
Има книги, които не просто четеш – те влизат в теб, разтърсват те и оставят белег завинаги. „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков е точно такава. Малка по обем, но безкрайна по смисъл, тя е тъжна песен за един забравен майстор и възвисяващ урок за цената на изкуството и човешкия дух.
Взех я с мисълта, че е тънка и непретенциозна. „Ще ѝ дам шанс, какво толкова?“ – казах си.
А после, после не можах да я оставя.
Лицето на един чешки майстор
Георг Хених е реална личност – чех, лютиер, който идва в България, за да предава занаята си. Но вместо признание, тук го очакват бедност, самота и забрава.
В книгата на Пасков той е повече от герой – той е символ. Символ на твореца, който остава верен на изкуството, дори когато светът му обръща гръб.
Това не е история за блясък и триумф. Това е песен за самотата на човека, който е вложил душата си в дърво и струни, а е получил равнодушие в замяна.
Пасков пише с нежност и тъга, всяка страница е пропита с човещина. И докато четеш, усещаш как в гърдите ти се натрупва болка – защо такива хора умират забравени, на никого ненужни?
Защо тази книга е важна днес
Отношението на държавата и учениците към Георг Хених е болезнено показателно. Докато е нужен – търсят го. Но щом „острее“, щом вече не може да бъде „използван“, той остава сам.
И тук книгата удря най-силно. Тя ни показва не само съдбата на един лютиер, а нашето общо безпаметство към хората на духа.
„Балада за Георг Хених“ не е просто литературен разказ. Тя е предупреждение, че когато изкуството и духовността се обезценяват, губим повече от един човек – губим себе си.
Тази малка повест е тъжен камбанен звън и едновременно извисяваща молитва за човешкия дух.
Дайте шанс на тази балада
Ако още не сте я чели, дайте шанс на „Балада за Георг Хених“. В нея няма да намерите лесно утешение, но ще откриете тиха красота и истина, които остават завинаги.
Може би ще разпознаете в Георг Хених някой от собствения си живот – онзи учител, приятел или тих човек, който ви е оставил светлина, дори светът да го е забравил.
Днес, в един меркантилен свят, в който „човек забравило себе си обича“ повече от всякога, изкуството не е просто в забвение, а в процес на обезценяване. И точно заради това книгата на Виктор Пасков звучи толкова силно и съвременно – като напомняне, че човешкият дух може да се възвисява именно чрез изкуството и любовта.
„Аутопсия на една любов“ – когато Пасков разчленява душата
Сега си поставям за цел да прочета и другите книги на Виктор Пасков, а и да изгледам филма „Ти, който си на небето“ – екранизация по „Балада за Георг Хених“. Убедена съм, че и там ще открия същата тъжна и истинска история за невидимите висини на човешката душа.
🖋️ Автор: Алис Бел
Балада за Георг Хених – песен за забравения майстор
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
