Разказ: Бермудският триъгълник в Родопите

Бермудският триъгълник в Родопите. В едно родопско село, дето планината е като майка – прегръща те с тишина и мирис на смола – заживяха нови хора. Семейство от голям град, изморени от клаксони и трафик, купиха стара къща и решиха да я превърнат в райче за почивните дни. Но къщата си беше с характер – покривът плачеше за смяна, греди, пълни с дървояди, и градина, по-буйна от джунгла в Амазония.

Съседът с голямо сърце

Филип, съседът им, който живееше сам, ги наблюдаваше с кротка усмивка. Душа голяма, човек с ръце като злато и сърце като Родопите. Помагаше без да чака покана – ту с чук, ту с брадва, ту със съвет. А историите, които разказваше край огъня, караха всички да слушат със зяпнала уста.

Моралният щаб

Други приятели – Лети и Капитана – интелигентни, весели, хора с книги и истории – също не ги оставяха. „Морален щаб“ им викаха, защото повече подкрепяха със смях и умни съвети, отколкото с чук и пирон.

Нашият Бермудски триъгълник

Къщите им бяха разположени една срещу друга, така че образуваха малък триъгълник. „Нашият Бермудски триъгълник“, шегуваше се Капитана. „Щом влезеш вътре, няма измъкване – или работа ще вършиш, или на масата ще седнеш.“ И наистина – който и да минеше, все оставаше: ту за да помогне да мъкнат дърва, ту за да опита домашната салата с ракийка.

Румейците и зимните дърва

Още в началото „румейците“ – както им викаха местните – се озоваха в комични битки. Един път „румееца“ реши да нареже дървата за зимата. Купи си резачка, но само при мисълта за огромната купчина – лицето му стана като на човек, когото изпращат на бойното поле. Филип го погледна и каза:

– Не бой се, ще превърнем хаоса от цепеници в перфектна дървена „стена“. Защото една легенда казва, че ако остане само едно дърво накриво, зимата ще бъде два пъти по-дълга.
И за нула време наредиха стена от цепеници.

Таванът, дървоядите и предизвикателствата

Когато таванът се срути и семейството беше на косъм да се откажат с мисъл „стига толкова“, Лети рече:
– Всяка къща си има душа. Тя ви изпитва, за да види дали ви заслужава.
Капитана пък добави:
– А ако не ви заслужава – продайте я и елате да спите у нас, ние поне нямаме дървояди!

Масата – сцена на веселие

Смехът разсейваше всяка умора. Денем всички мъкнеха, правеха планове и пак разваляха, а вечер – масата ставаше сцена. Капитана разказваше морски истории за сейши и циклони. Лети, която владее изкуството на словото, твореше не с думи, а с вкусни гозби. Филип разказваше вицове и намигваше:
– Хайде да пием за това, че дървоядите и ние сме едно семейство…

В края на вечерта, когато смехът се носеше из махалата, хората от другия край на селото само клатеха глава:
– Пак веселата дружина! Тия и дупка в покрива да имат – пак ще го обърнат на празник.
И така, сред ремонти, мазоли и безкрайни комични случки, къщата полека оживяваше. А още по-важно – оживяваше и тяхното приятелство.

P.S.

Ех, каква книга може да се напише за този наш Бермудски триъгълник в Родопите… и май ще се наложи някой ден да я напиша. А аз само се усмихвам – защото знам, че най-хубавите истории не се измислят, те се живеят. Така е в Родопите – дори дървоядите стават герои на весели истории. И кой знае… може би това е само първата страница от една голяма, смешна и истинска родопска приказка.

🖋️ Автор: Алис Бел

Разказ: Бермудският триъгълник в Родопите

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram