Кървавата африканска кралица
Запознайте се с кървавата африканска кралица, която уби собствения си народ. В началото на XIX век европейските империи напредват из Африка. Те чертаят произволни граници и източват ресурсите на континента. Цената за местното население е огромна. Това е описано от Джоузеф Конрад в неговата новела от 1899 г., „Сърце на мрака“.
Борбата за независимост
В средата на този хаос една кралица се противопоставя на имперските посегателства. Ранавалона I управлява Мадагаскар повече от три десетилетия. Тя запазва контрола чрез страх и насилие. Опитва се да защити независимостта на страната си.
Драконовски мерки
В опит да запази родината си, тя прогонва мисионери. Екзекутира съперници и прилага драконовски политики. Смята се, че тези мерки намаляват населението на Мадагаскар почти наполовина.
„Тя е запомнена като голям злодей, включително сред своя народ“, казва историкът Паула Акпан. Тя е „много антихристиянска и антиевропейска“. В крайна сметка нейното управление има трагични последствия.
Възкачването на трона
Ранавалона се възкачва на трона през 1828 г., след смъртта на крал Радама I. Той е въвел европейски реформи и подкрепял мисионерите. Ранавалона бързо променя тези политики. На 33 години тя поема твърд контрол над обществото.
Мерина, монархията ѝ, разширява влиянието си из целия остров. Европейците искат търговия и религиозно обръщане. Но Ранавалона започва кампания за премахване на чуждото влияние. Прогонва християнските мисионери и забранява богослужението. Новопокръстените са преследвани. Европейските технологии и обичаи са ограничени. Търговията с Великобритания и Франция става строго контролирана.
Обезпокоителен изолационизъм
Нейният изолационизъм я прави обезпокоителна фигура за европейците. Викторианските разкази я представят като варварка. Те често игнорират контекста на имперската агресия, на която тя реагира.
Царство на чистки и принудителен труд
Управлението на Ранавалона включва масови чистки, екзекуции и принудителен труд. Използва се държавно наблюдение и системата фаномпоана. Прословутият „тангена ордал“ принуждава обвиняемите да пият отрова. Ако не показват реакции, се считат за невинни. Хиляди умират по този начин.
Някои историци твърдят, че населението на Мадагаскар намалява с до 50%. Лоялността към кралицата става въпрос на живот и смърт. Разкази описват нейния план да използва огромни ножици, за да „разсече враговете си наполовина“. Планът никога не се осъществява, но говори за нейния маниакален контрол.
Исторически контекст
Историята на Ранавалона е сложна. Оцелелите източници са предимно от мисионери и колониални служители. Те имат свои предубеждения. Това оформя начина, по който се помни кралицата. Докато европейските владетели извършват колониални завоевания, тяхното насилие често е представяно като цивилизовано.
Наследство и значение
Ранавалона I остава една от най-поразителните фигури в африканската съпротива срещу империята. Тя забавя колонизацията на Мадагаскар с десетилетия. Методи й са брутални, но мотивът е защита на суверенитета.
Запознайте се с кървавата африканска кралица Ранавалона I
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
- африканска кралица
- брутално управление
- военни кампании
- държавен труд
- европейски империализъм
- европейски колониализъм
- изолационизъм
- имперска съпротива
- история на Африка
- колониални наративи
- кралство Мерина
- кървави наказания
- Мадагаскар
- масови чистки
- независимост
- Ранавалона I
- суверенитет
- Танген ордал.
- фаномпоана
- християнски мисионери







