Слаб Сити е не просто място на картата – това е свят, в който границите на обществото и властта се размиват. Това е място, което изглежда като безкрайна експериментална зона, където всичко, което познаваме за „реда и законите“, се поставя под съмнение. Точно там, в горещата, суха пустиня на Калифорнийския регион Сонора, се намира този анархистки рай, който мнозина наричат „последната свободна земя на Земята“.
Историята, която не е за всеки
В Слаб Сити няма официално правителство, няма закони, които да казват как да живееш, няма инспекции на хигиената или задължителни налози. Всичко започва през 40-те години, когато САЩ построяват военна база на това място.
Тя е била използвана за тренировъчни цели по време на Втората световна война, но след нея бързо е напусната и изоставена. С годините, местността е завладяна от хора, търсещи убежище от онова, което наричат „несправедливото общество“.
Първоначално в Слаб Сити се заселват бивши военни и ветерани, но с времето обликът му започва да се променя, като привлича също и артистични души, които търсят пълен креативен израз, както и свободолюбиви личности, отхвърлящи всякакви традиционни форми на власт и контрол.
И така, през 80-те години Слаб Сити става известен, когато се появява в медии, посветени на живот в кемпери и в природата.
Живот извън мрежата
Няма вода, няма ток, няма канализация. Всичко тук се гради върху принципа „прави си сам“. За водата се ползват резервоари или се взема от близки канали или горещи извори.
Електричеството идва от слънчеви панели или генератори. Хората не плащат на никого за тези ресурси. Те разчитат един на друг и на самодостатъчност. Това е тест за лична издръжливост и независимост.
Но животът в пустинята не е само свобода. Температури над 49 градуса през лятото не са шега. Престъпността, без правоприлагащи органи, може да е висока, а споровете не се решават от съд, а от персонална справедливост. Няма отговорни институции, за да се погрижат за всичко това.
Но за мнозина именно това е част от чаровността на Слаб Сити – живееш извън мрежата, по свои правила и ритъм. Какъвто и да е твоят избор, той е напълно твой.
Културното разнообразие в беззаконието
Слаб Сити е диво и еклектично съществуване, където всеки намери своето място. Първоначалните жители, наречени „The Slabs“, се счита, че са най-бунтовни. Те са онези, които прегръщат анархията и отхвърлят всяка форма на външно влияние.
Те живеят в импровизирани подслони, изградени от всички възможни отпадъци и материали. Но в същото време, Слаб Сити е дом и на арт и музикални колективи като „The Range“, където откритите сцени, направени от стари гуми и метални отпадъци, се превръщат в същински културни хъбове.
В „East Jesus“ пък художниците не само творят от боклуци, но и се опитват да направят нещо за околната среда – компостиране, градинарство, слънчева енергия.
Слаб Сити обаче не е просто място за странни хора. Там се намира и „Salvation Mountain“ – една от най-значимите и емблематични творби на народното изкуство.
Построен от един човек, Леонард Найт, този хълм е посветен на любовта и вярата и е магнит за хора, търсещи не само физическо убежище, но и духовно вдъхновение.
Но какво прави този експеримент уникален?
Няма удобства, няма гаранции за сигурност и спокойствие. Има само хора, които са избрали да живеят по начин, който почти никъде другаде в света не би бил толериран. Въпреки всичките си предизвикателства, жителите на Слаб Сити усещат свобода в най-истинския смисъл на думата.
Те избягват корпоративната машинария, изпълнена с задължения и правила, и живеят така, както сами искат, далеч от законите на държавата.
Но това е и урок в солидарността. Въпреки че изглежда като абсолютна анархия, общността има своя собствена култура на взаимопомощ. Хората споделят ресурси, съвети и умения, помагат си в трудни моменти.
И този принцип на общностното съществуване е може би един от най-силните императиви, които движат този уникален начин на живот.
Свободата в сърцевината на Слаб Сити
Може би най-голямото привличане на Слаб Сити е именно свободата. Свободата да не бъдеш обвързан с ежедневния натиск на традиционното общество. Свободата да живееш извън системата, извън ограниченията, които идват с политическата и икономическа структура на съвременния свят.
Тук няма задължения, няма нормативи, няма отговорности към обществото. И в този свят, някои намират смисъла на живота – в самотата на пустинята, в създаването на нещо ново от старото и в разширената общност, събрана по своя воля и избор.
В крайна сметка, въпросът не е дали Слаб Сити е рай или ад. Той е всичко това едновременно.
Но за хората, които го наричат дом, това място не е просто част от земята – то е пространство, където могат да съществуват извън рамките на това, което обществото им налага. Може би именно заради това някои го наричат „последната свободна земя на Земята“.
Слаб Сити: Последният оазис на свободата извън закона
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
