Парейдолия – когато умът вижда лица в облаците. Поглеждаш към небето. Облакът над теб прилича на спящо куче. Другият – на сърце. Камъните в планината сякаш изобразяват древно лице, а петната по стената напомнят карта на непозната земя.
Това не е магия. Това е парейдолия – удивителен психологически феномен, при който мозъкът ни „разпознава“ познати форми в случайни обекти или шарки.
Мозъкът – художник на илюзии
Човешкият мозък е изключителен в търсенето на смисъл и ред в хаоса. Еволюцията ни е научила бързо да разпознаваме лица и силуети – за да разберем кой е приятел, кой враг, или за да открием хищник, скрит в сенките.
Затова, дори когато пред нас има само облак, петно от кафе или кора на дърво, мозъкът допълва картината и превръща безформеното в нещо познато.
Дори днес някои хора виждат божествени образи в сандвичи, дървета или скали и го приемат като чудо.
Съвременната наука обаче я разглежда като естествена когнитивна реакция – мозъкът ни търси познати модели, дори когато те не съществуват обективно.
Парейдолия в изкуството
Художниците, скулпторите и майсторите на дърворезба често използват парейдолията като вдъхновение. Един корен от дърво, на който повечето хора биха подминали без внимание, в ръцете на твореца може да се превърне в лице на старец, дракон или фантастично животно.
Някои хора са по-податливи на този феномен – във всеки корен, камък или парче кора те „виждат“ фигура, която сякаш вече съществува и чака да бъде извадена наяве.
Тяхната дарба е да откриват скритите образи и да им вдъхват живот, превръщайки случайността в изкуство.
- Облаците – класическото поле за въображение.
- Сенки и светлина – в полумрака обикновените предмети добиват нови, често мистериозни форми.
- Природата – скали, дървета и дори планини, наподобяващи животни или хора.
- Градската среда – фасади с „очи и уста“, усмихнати електрически контакти или гневни коли.
Парейдолията е малък подарък от природата за въображението ни. Тя ни свързва с детското чувство на откривателство и ни напомня, че светът е пълен с истории – стига да имаме очи да ги видим.
За някои тя е случайна игра на ума. За други – ключ към вдъхновение, творчество и нови светове.
Художничката Дебра Берние, превръща естествени материали, открити по плажовете на остров Ванкувър, Канада – предимно клони и парчета дърво – в изящни скулптури с душа.
„Като дете това беше просто част от въображаемия ми свят. Днес проектирам тези герои и вдъхвам живот на въображението си.“
Така Берние придава индивидуалност и емоция на иначе неподвижни и безмълвни обекти.
Следващия път, когато срещнете облак във формата на дракон или усмихнат камък, спрете за момент. Може би това е просто илюзия… или пък началото на едно произведение на изкуството.
🖋️ Автор: Алис Бел
Мозъкът – художник на илюзии
Парейдолия в изкуството
Парейдолия – когато умът вижда лица в облаците
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
Сходни новини:
Диагноза егоист – как да го разпознаем и да се дистанцираме
Скуката може да бъде полезна за мозъка
Васил Петров отбелязва Международния ден на джаза и рождения си ден с два ексклузивни концерта
Росица Петрова с престижно отличие: Първа дама в холистичното здраве
Течно дърво от водорасли в борба с мръсния въздух
