188 години от рождението на Васил Левски. Истини, които (не) искаме да чуем. Всяка година на 18 юли се прекланяме пред името и делото на Васил Левски – човека, който не само мечтаеше за свободна България, но и живя, страда и умря за нея. Говорим за него с възхищение, наричаме го Апостол, герой, символ… Но разбираме ли наистина какво ни е завещал? Помним ли думите му или само легендата?
Габрово отбелязва 188 години от рождението на Васил Левски
Днес, когато отбелязваме 188 години от рождението му, нека се вслушаме в една от най-ясните и болезнено актуални истини, изречени от него. И да си признаем. Дали сме народ, който е пораснал за своето освобождение – или просто сме се научили да живеем в нов вид робство?
„Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и тогава от него не остава нищо.“
– Васил Левски
Днес се навършват 188 години от рождението на Апостола на свободата – Васил Левски. И ако годишнината ни събира около неговия образ, делото и спомена, думите му сякаш се изгубват в шума на днешния ден. А той ни е казал всичко – и за народа, и за бъдещето му, и за провала, ако народът не се научи да бъде народ.
Мисълта на Васил Левски
Мисълта, с която започваме, звучи като диагноза – точна, безмилостна и актуална. Защото и днес неразбориите, завистта и укорите не са ни чужди. Те ни делят на „свои“ и „чужди“, на „прави“ и „виновни“, на „наши“ и „техни“. А когато един народ се раздели на части, когато общото благо се подменя с лични интереси, когато няма посока. Тогава от него не остава нищо – само спомени и митове.
Истината е проста, макар и тъжна:
- Хората не се променят. Може би сме по-гласовити, по-информирани, по-свързани. Но често оставаме същите – дребнави, подвластни на егото си, лесно манипулируеми и забравящи.
- Мнозина се кълнат в името на Левски, но малцина знаят нещо повече от това, че е обесен. Не познават мислите му, не разбират саможертвата му, не се стремят да приличат на него. За тях Левски е просто „герой от календара“ – нужен за тържествените речи, но излишен в ежедневната ни съвест.
- Не се учим нито от своите грешки, нито от чуждите. Повтаряме едни и същи модели на разединение, предателство, бездействие. Все търсим виновни навън, все чакаме „някой“ да ни оправи. А Левски е казал: „Ние трябва сами да си извоюваме свободата.“ И тук не става дума само за свобода от чуждо владичество, а за вътрешната, гражданска, личностна свобода. Тази, която изгражда здрава и отговорна нация.
2 юни – ден за поклони и присъди
В ден като днешния, когато честваме рождението на най-великия българин, е време да се запитаме:
Ако Левски ни гледа отнякъде, би ли се гордял с нас?
Би ли повярвал, че народът, за който е дал живота си, е достоен за бъдещето, което е мечтал?
Паметта за Левски не е само венец, портрет или патетично слово. Тя е задължение. Да бъдем честни, трудолюбиви, единни, мислещи за общото, а не само за себе си. Да живеем така, че да не се срамуваме пред делото му.
Иначе – както самият той е предупредил – от нас няма да остане нищо.
Честит звезден рожден ден, Апостоле! Прости ни, че не те заслужаваме. Но не се отказвай от нас. И ни напомняй – с думи, с пример, с тишината на вечността.
🖋️ Автор: Алис Бел
188 години от рождението на Васил Левски
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
