Празник на Богородичната икона Достойно ест.
В една от килиите на Света Гора живеели старец монах и негов ученик. Веднъж когато ученикът останал да се моли в килията, през нощта непознат монах почукал на вратата и ученикът го поканил да пренощува.
Празник на Богородичната икона Достойно ест
Рано сутринта младият монах, заедно със своя гост започнали утринните молитви и когато възхвалявали Пресвета Богородица, гостът запял с ангелския си глас чудна песен за светата Дева, която младият монах не знаел: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“, след което и двамата продължили песента с познатата възхвала: “По- почитана от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица те величаем.“
Когато ученикът пожелал да научи тази песен, гостът написал песента с пръста си върху каменна плоча като във восък, а после станал невидим.
Това бил Архангел Гавриил, който научил монасите как достойно да възхваляват препрославената Владичица Богородица. Иконата, пред която била изпята песента е наречена „Достойно ест“, а празникът в нейна чест е на 11 юни.
В съчинението си “История Атона”, ч. III, раздел I, стр. 148, преосвещеният Порфирий Успенски казва, че песента “Достойно ест” е била известна още на преп. Иоан Дамаскин, който не я е съчинил сам, а я е взел от отците на Третия Вселенски Събор (431 г.). Но това не е точно така. Пълният текст на песента “Достойно ест”, както е изпята от Ангела, липсва при св. Иоан Дамаскин.
Съставената от него стихира в Октоиха на 6-ти глас, в събота на малката вечерня започва със следните думи: “Достойно ест яко воистину, блажити Тя Богородицу, в
Твое бо пречистое вшед чрево всех Создател” и т.н. (“Достойно наистина да Те ублажаваме, Богородице, защото Създателят на всички влезе в Твоята пречиста утроба…”), а думите: присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего, липсват в тази стихира.
А само сходството на началните думи на стихирата с началните думи на изпятата от Ангела песен не може да бъде основание за това – авторството на цялата песен да бъде приписвано на св. Иоан Дамаскин. Преосвещеният Порфирий потвърждава, че до Х век песента “Достойно ест” не е влизала в състава на светата Литургия, което се вижда и от приведеното от нас сказание.
Може обаче да се счете за несъмнено, че както посочената стихира на 6-ти глас, съставенаот св. Иоан Дамаскин, така и песента “Честнейшую”, съставена от неговия съвъзпитаник и приятел преп. Козма Маюмски, са били известни и в светогорските манастири, пеели са се поотделно, но не са влизали в състава на светата Литургия, а са били само за частна употреба.
Но ето, на Божията Майка е било благоугодно манастирите на Света Гора, която Тя е взела
под Своето благодатно покровителство, да Я ублажават чрез тази песен и небесният Благовестител, който някога Я възвеличил с името Благодатна и Благословена между жените, възвестил тази песен на смирените отшелници на Атон.
Това архангелско възвестяване съединило двете песнопения в чудна хармония на една песен, придало свещена санкция и оттогава я направило богослужебна песен, общо употребявана в целия християнски свят.
източник: Манастир ‘Свети Великомъченик Георги – Зограф
Празник на Богородичната икона Достойно ест
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
