Старост в окови-когато домът се превърне в кошмар

Старост в окови: Когато домът се превърне в кошмар.

До всички, които носят отговорност: Не обръщайте глава.

Настояваме за незабавни действия. За пълно разследване. За справедливост. За строг контрол и реална промяна в домовете за възрастни хора в България.

Всеки ден, в който една възрастна жена бъде пренебрегната, в който един старец бъде унижен, е ден, в който човечността ни умира по малко.

Не искаме извинения. Искаме решения.

Не искаме замазване. Искаме закрила.

Не искаме още една трагедия. Искаме достоен живот за възрастните ни хора – сега.

Старостта би трябвало да бъде време на покой. Време, в което ръцете, изградили този свят тухла по тухла, намират утеха, грижа и топлина. Вместо това, в дома за възрастни хора в село Ягода – място, което по замисъл трябва да дава сигурност – се разкрива тъмната страна на нашето общество: злоупотребата със слабите, унижението на беззащитните, и бездушието, което преминава границата на човешкото.

Докъде сме стигнали?

Възрастни хора – наши баби и дядовци, родители на някого, може би наши собствени утрешни образи в огледалото – са били подложени на тормоз, страх, студенина. Унизени. Потъпкани. Не с думи, не с пренебрежение, а с действия, които кървят в съвестта на всяко нормално човешко същество.

И тук възниква въпросът, който смразява кръвта:

Какъв човек трябва да си, за да се държиш така с друг човек?

Как се заспива вечер, след като си смачкал душата на някого, чиято единствена „вина“ е, че е остарял? Каква празнота обитава онзи, който вдига ръка или изрича обида срещу безпомощен човек, който няма друг избор, освен да търпи?

Но това не е само за онези, които са действали. Това е и за всички, които са мълчали.

За всички нас.

Защото когато мълчим, когато не задаваме въпроси, когато затваряме очи, ние сме съучастници. Старостта не е проклятие, тя е естествената, свещена последна част от човешкия път. И тя заслужава не просто уважение, а почит.

Заслужава ръка, която държи, а не блъска. Дума, която утешава, а не унижава.

Погледнете родителите си. Погледнете възрастните на улицата. Погледнете в бъдещето си.

Ако не защитим старите днес, няма кой да защити нас утре.

Случаят в Ягода е трагедия, но може да бъде и зов за събуждане. Да не позволим повече никоя врата, обозначена като „дом“, да бъде заключена клетка на страха и болката.

Старостта има лице. То може да бъде сбръчкано, може да е белязано от времето, но зад него има сърце – туптящо, човешко, крехко.

И то има право да бъде обичано. Не унижавано.

🖋️ Автор: Алис Бел

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в  Telegram

Старост в окови-когато домът се превърне в кошмар