Днес романът 1984 навършва 76 години.
На 8 юни 1949 г. на бял свят излиза романът 1984 на Джордж Оруел.
Тази антиутопия на тоталитаризма продължава да е актуална дори днес.
Неговите идеи за Големия брат и Полицията на мисълта ни карат постоянно да се замисляме къде и какво говорим.
Дори 76 години след издаването на книгата ние нямаме пълната свобода да мислим и да се изразяваме свободно.
Да, днес, не ни вкарват в концентрационни лагери, не ни убиват за инакомислие, но благодарение на Интернет и смартфоните, нашите действия, думи и изразени гласно мисли се записват и обследват най-подробно.
Нашият затвор е дадената ни илюзорна свобода. Можем да пътуваме където и когато поискаме, да работим и печелим, да създаваме семейства и да отглеждаме деца, но не и в противовес на доминиращата политика.
Сега ни се казва, чв тоталитаризмът не съществува, а аз бих попитала какво тогава е погрешно разбраната демокрация. И, тук в никакъв случй не става дума само за България, която постоянно се люшка между Запада и Изтока, но никога не заема позицията по средата – за българските интереси.
Няма как да го направи, защото Големият брат в Брюксел размахва пръст и вика, че ако не слушаме и не изпълняваме ще ни дърпат ушите.
Сякаш Оруел, докато е пишел е знаел, че светът ще бъде като описания от него. Новините ще ке променят, така, че да са удобни и угодни на властимащите.
Сюжет в романа 1984
Главният герой на Оруел работи за партията като пренаписва миналото, така че да служи на настоящето и бъдещето. Той живее в опустошения от ядрени бомба Лондон и предава след мъчения своята любима.
Оруел – искаме ли да живеем в неговия свят
Партията следи всичко, дори интимния живот на хората и контролира ежедневието до такава степен, че огромна част от масите наистина се чувстват щастливи и удовлетворени.
Лондон вече не е част от Европейския съюз, но това не означава, че не се намесва в световната политика и дано някой ден не бъде наистина застигнат от унищожение.
Друга част от населението на света пък е на мнение, че преклонената глава сабя не я сече и си живее като консуматорско общество, на което е предоставено всичко.
Но е отнета индивидуалността на отделния човек и независимостта на отделната държава.
Традиции и вярвания, пазени с векове се забравят, за да се угоди на мащабната идея за обединена Европа, в която всички хора са равни и имат равни права. Няма граници, но и свободата е непостижима мечта, защото трябва да се следва европейския модел.
Да се чудиш и маеш как държавица като нашата е оцеляла толкова много векове.
Ако Оруел беше жив дали щеше да бъде наречен пророк от миналото, който обрисувайки тоталитарното общество е обрисувал и бъдещия световен ред.
И накрая, бих посъветвала всеки да прочете тази книга и да и да се преклони пред гениалността на нейния автор.
Днес романът 1984 навършва 76 години
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
