Тoни Димитрова - Срещам много обич от хората и отвръщам със същото!

Тoни Димитрова – Срещам много обич от хората и отвръщам със същото!

Тя не стъпва по сцената – тя я изпълва.
Тони Димитрова е от онези гласове, които не се слушат само с уши, а със сърце.
Тя носи Бургас в гласа си, морето в очите си и истини в песните си, които никога не са били просто музика, а истории, разказани в куплети.
На сцената е силна и нежна, земна и безкрайна.Тони Димитрова не е просто глас – тя е състояние на душата.

Тони Димитрова интервю

Тони Димитрова

– Как успявате да завладеете вниманието на публиката и на какво се дължи обичта на хората към Вас?

Когато даваш обич и си искрен, нещата се получават. Да, срещам много обич от хората и отвръщам със същото. Другото го правят песните и това е заслуга на моите автори – композитори, поети и музиканти.

– Повече талант, работа или късмет помогнаха за Вашия успех като певица?

Аз съм много работлива и отговорна към работата си. Но имах и късмета да ме забележи Стефан Диомов. Така се роди моята приказка. Освен това, дължа много и на Бургаския театър, и на режисьора Борислав Чакринов. Театърът ми даде свободата на сцената, а това е много важно. Е, сигурно имам и песъчинка талант. Благодарна съм, че всичко това ми се случи и случва.

– Вие сте зодия Козирог. Харесвате ли зодията си и може ли да се каже, че сте типичен неин представител?

Не вярвам много в зодиите, вярвам в хората! Да, Козирог съм, но не мисля, че тази зодия ме определя.

– Детството Ви е било обагрено с вишневи краски. Разкажете ни повече за това?

Да, вишневият цвят беше постоянен пейзаж вкъщи, докато живях при родителите си. Той беше основният, докато те бяха живи. От това направих един разказ, хем смешен, хем тъжен и мисля, че много хора го харесаха. Всъщност, изпробвах своите възможности като разказвач. И да, в моя дом няма вишнево, само в десетките букети, които получавам, тук-там има вишневи цветя.

– Като малка, каква искахте да станете и мечтаехте ли да бъдете певица?

В началото исках да съм историк, после професор по философия (кой знае защо!), но в 7-ми клас знаех, че искам да съм актриса. Това е мечтата на живота ми. И тя се сбъдна – участвах в шест постановки на Бургаският театър, с три главни роли и три второстепенни. Беше щастие, което не се описва с думи! А пеенето се появи случайно в живота ми, но неслучайно ми стана съдба! Благодарна съм!

– Баща Ви е от село Звездец. Какви спомени пазите от живота в Звездец?

В Звездец минаха първите ми седем години. Всъщност, татко е от Звездец и е служил там 14 години. Имам само хубави спомени от там, колкото и малко да са. Майка също работеше при военните и от тях знам, че са били много щастливи там – с приятелски семейства, също военнослужещи. Изобщо не са говорили за стрес и не мисля, че е било толкова драматично.

–Разкажете ни повече за вашите родители….

Моят баща беше строг, но благороден, тих и много умен човек. Израстнал в страшна бедност, безкрайно скромен и честен човек. С майка ми имаха много силна връзка. Много се обичаха и вкъщи катаклизми не е имало! Да, бяха строги, но това ме научи на много!

– Колко лева получихте като първи хонорар от пеене и какво си купихте тогава?

От първите си хонорари си купих микрофон. Беше ми много важно.

– Как се запознахте със Стефан Диомов и какви уроци Ви даде той?

Стефан Диомов ме откри на един конкурс-шоу, създаден от Ева и Гого от Тоника. Много съм научила от него и се надявам да съм надградил. Диомов е учебник в музиката, поезията, в тъжното, и в смешното! Обичам го!

– Била сте солистка на оркестър „Горещ пясък“. Може ли да се каже, че това е летящият старт на уникалната Ви кариера като професионална певица?

Стефан Диомов беше ръководител на „Горещ пясък” и той ме назначи като солистка на групата! И да, от там тръгна всичко!

– Какво Ви вдъхновява да творите и да пеете?

Животът е вдъхновение. Хората, на които съм нужна също. Красивите песни, срещите с публиката, топлите думи и съобщения – всичко това ми дава криле!

–Коя е любимата Ви песен?

Обичам си всички песни. Не ги деля на любими и на по-малко любими. Имам 5 – 6, които не харесвам много и изобщо не ги пея.

– С кои изпълнители имате дуети и с кои искате да направите?

Щастлива съм, че имам дуети с изключителни певци, които обичам много! Това са Борис Годжунов, Веселин Маринов, Васил Найденов, Орлин Горанов, Пламен Ставрев, Братя Аргирови.

– Не мога да не Ви попитам и за дуетът Ви с великия Борис Годжунов, Бог да го прости! Какво ще ни разкажете за хитовото Ви изпълнение „За кой ли път“?

Когато тази песен се роди – и музиката и текстът са на Диомов, той предложи да я направим с Борето Годжунов. Тогава се запознах с него. И я пяхме много пъти заедно през годините. Беше много добър и талантлив човек.

– Случвало ли Ви се е да не харесате даден текст или мелодия и да откажете категорично да изпълните „творението“ му?

През първите години съм имала случаи да не харесам някоя песен, но не ми е стигал куража да кажа “не”. Но пък не пеех тези песни. От доста години обаче, се научих да мога да отказвам, така че съм върнала и отказала доста песни.

– Мислите ли да напишете биографична книга или някой роман?

Да, заела съм се да пиша автобиография. Дано да ми се получи!

– За всеки изпълнител е предизвикателство да пее със симфоничен оркестър. Колко концерта изнесохте в тази форма и какви са впечатленията Ви от работата с маестро Левон Манукян?

През 2017 г. приех предложението на Левон Манукян и на Разградската филхармония. Така направихме концерт-спектакъла “Моите неизпратени писма”. Представихме го пред публика над 135 пъти и беше страхотно! През 2023 г. и 2024 г. отново бяхме заедно на моите концерти и турнета. Беше отново много, много хубаво! Обичам си го Левон. Той е много талантлив и работлив, същотака е много добър човек!

– Кои неща Ви правят щастлива?

Аз не съм материален човек и не съм сребролюбка. Достатъчни са една дума, едно цвете и една усмивка, за да бъда щастлива!

– А кое Ви разочарова?

Лъжата, жестокостта и апатията.

– Вашата дъщеря Магдалена избра да стане криминалист. Какво може да се направи, за да живеем в спокойна и сигурна среда?

Да, дъщеря ми завърши „Криминалистика“. Аз съм за строгите закони и правила, обаче тук това все е компроментирано от пробойни! Тъжна картинка!

– Ще станат ли дедата и младежите по-добри с въвеждането на часовете по вероучение в училище?

Когато в къщи не те правят добър човек, как очакваш религията да го направи?!

– Какво обичате да правите през свободното си време?

Разхождам се с кучето. Гледам сериали, чета криминални романи и върша куп домакински задължения.

– Разкажете ни за вашето куче. То може да лае, да драска и да хапе. Кога и за какво Ви се кара?

Моето куче се казва Рая. Аз я наричам Раче, Радостина, Джуджи и още по много начини. Интересно е, че тя се обръща на всички, защото си ги знае и ми познава интонацията. Нито хапе, нито драска. Тя е много добра и разбира се, че лае. Взех я от приют и я гледам с много любов. Много е умна и много я обичам. Дъщеря ми има две кучета. Едното го взе скоро от приют, когато си дойде с тях в Бургас става много щастлива лудница!

– Вярно ли е, че сте благороден човек и често участвате в благотворителни каузи?

Дали съм благородна ще го кажат другите. Това, че често участвам в благотворителни концерти и събития е вярно. И подчертавам дебело – без хонорар! Подчертавам го, защото историята познава много други “благородни” каузи!

– Какво е мнението Ви за легендарния Христо Стоичков и за участието му в песента Ви „Любов поне“?

Христо Стоичков е единственият българин, за когото са ме питали по света. Аз съм обиколила много държави и континенти. В България едни го боготворят, други го мразят, но едно е сигурно – никой не е безразличен. Познавам и семейството му – те са прекрасни хора. Песента „Любов поне” стана любима на много хора. Има и такива, които се възмущават: „ама как може, той певец ли ще става?”. Ами не – той няма да става певец. Просто участва в песента. Той е Христо Стоичков и точка.

– Какво мислите за участието му рекламите и за книгата му?

Бях на премиерата на книгата му и я прочетох за две нощи. Той е точно такъв – силен, искрен и директен! Успехът му не е случаен! Що се отнася до рекламите, в които той се снима, питам се, ако рекламодателите предложат на неговите съдници да участват в същите тези реклами, срещу заплащане, колко от тях ще откажат?!

Някак си почти всичко се изврати и обезцени. Каквото можа се изяде, каквото можа се замърси – тъжна работа!

– Защо доверието на българите към политиците все повече намалява?

През годините политиците така направиха, че изгубиха доверието на народа си! И даже да има свестни между тях, просто са под един знаменател, за жалост! Но пък не оправдавам и масовото негласуване! Не може да не ни пука, та това е нашият живот!

– На 2 август ще имате концерт в Стара Загора. Какви други концерти планирате?

Всъщност, лятното ми турне започва от София – зала 1. После ще бъда в Плевен, Велико Търново, Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас, Шумен и Русе. Датите ги има в моята официална страница. Турнето ми се казва „Бъди щастлива, Ани!”.

– Прави впечатление, че хората от Бургас често проявяват симпатия към Стара Загора, а заралии – към Бургас. Вие, като бургазлийка, какво мислите за Стара Загора и хората там?

Аз харесвам Стара Загора и хората. И имам само хубави спомени от нашите срещи.

– Случайно ли е, че сте срещнала точните хора на точното място, за да развиете блестящата си кариера на певица?

Да, имах късмета да срещна и до ден днешен да работя със страхотни творци и хора!

– Вашето ежедневие и работата са доста динамични. Как релаксирате?

Аз обичам работата си и съм щастлива с нея. Не я приемам като стрес. Има настина напрежение понякога, но се справям. Почивам си с мълчание, разходки, филми и срещи с близки хора.

– Някои артисти в пенсионна възраст доскоро се оплакваха от липсата на отпуснати пожизнени пенсии. Има ли шанс тези оплаквания да останат в миналото?

Ами оплакващи се винаги ще има, но за мен не се отнася! Винаги съм си плащала осигуровките.

– Защо е важно бюджетът за култура в България да бъде увеличен?

Аз и да препоръчам, няма кой да ме чуе! Сякаш те пък не знаят!

– Как ви действат планината и природата?

Аз имам щастието всяка сутрин да се разхождам в морската градина на Бургас. Вървя с кучето и мълча. Чувствам се прекрасно!

– От какво се страхувате, за какво съжалявате и за какво мечтаете?

Почти за нищо не съжалявам. Е, можело е да си спестя няколко грешки, но пък те са си мой. Страхувам се от загуби на близки хора и от апатията! Мечтая този свят да стане малко по-добър и чист. А в личен план си пожелавам да е здрава и щастлива дъщеря ми.

Тони Димитрова интервю