Кучета, малките екзотики в света – част II. На пръв поглед двете кучета имат малко общо – едното е почти голо, другото – изящно и с къса козина. И все пак и двете са дребни, нетрадиционни, интелигентни и с древен произход, обвити в легенди. А може би объркването идва и от това, че не приличат на „обикновено куче“ – и двете са по-скоро като същества от приказка.
В следващите редове ще надникнем в света на тези две удивителни породи – всяка със своята история, характер и чар.
Басенджи – африканският „куче-певец“
Басенджи е древна порода, възникнала в Централна Африка преди хиляди години.
Породата е известна с това, че не лае като обикновените кучета, а издава характерен звук, наподобяващ пеене – затова често я наричат „куче-певец“.
Басенджи е сред най-чистоплътните породи – почти не мирише и се поддържа лесно.
Малкият му размер и грациозната му фигура го правят подходящ за живот в апартамент, но същевременно кучето е енергично и обича физическа активност на открито.
Характер и поведение
Басенджи е интелигентен, независим и любопитен. Той се привързва силно към стопанина си, но е известен с това, че може да проявява самостоятелност. Породата е подходяща за опитни стопани, които могат да осигурят достатъчно стимулиране, обучение и социализация.
Басенджи е игрив, но внимателен, и обича да изследва нови пространства. Поради своята ловна история, той може да проявява ловни инстинкти към малки животни и трябва да се социализира от ранна възраст.
Африкански корени и древно минало
Породата произлиза от районите на днешна Демократична република Конго и Южен Судан, където е била използвана от местни племена за лов, благодарение на своята бързина, интелигентност и остър слух. Басенджи не лае, а издава своеобразен звук, наречен „йодъл“ (или бару), нещо между пеене и вой – уникално и мелодично.
Интересен факт е, че изображения на кучета, силно наподобяващи Басенджи, се срещат в древноегипетските гробници. Според някои учени те са били любимци на фараоните – почитани заради чистоплътността си, благородната стойка и загадъчното поведение.
Легенда за кучето-мълчаливец
Съществува стара африканска легенда, която обяснява защо Басенджи не лае.
Според преданието, в древни времена това куче е можело да говори с човешки глас и било съветник на вожда на едно мъдро племе. Един ден Басенджито станало свидетел на тайна, която никой не трябвало да научи. За да опази доверието на вожда, то решило никога повече да не проговори.
Оттогава Басенджи се изразява само с поглед, с тялото си и с онзи странен „йодъл“ , който напомня, че думите не винаги са нужни, за да разбереш душата на другия.
Басенджи не е типичното послушно куче. То е умно, своенравно и понякога инатливо – повече прилича на котка, отколкото на обичайно куче.
Породата е изключително чистоплътна – почти не мирише и се поддържа сама, като използва лапичката си за миене на муцуната, подобно на котките.
Басенджи обича да наблюдава, да се катери и да изследва нови пространства. Въпреки че се привързва към стопанина си, проявява тиха и деликатна привързаност, а не демонстративно ласкане.
Тази порода е идеална за хора, които търсят интелигентен и независим спътник – куче с характер, което не е просто домашен любимец, а истински партньор със собствено мнение.
Кучета, малките екзотики в света – част I
Знаменитости, омагьосани от Басенджи
Басенджи не е куче за всеки – но онези, които го изберат, остават завинаги пленени от чара му. Сред почитателите на тази порода се нареждат и няколко известни личности, които не устояли на неговата елегантност и загадъчност:
Хъмфри Богарт и Лорън Бакол
Емблематичната холивудска двойка от златната ера на киното имала Басенджи на име „Baby“. Те често били заснемани с кучето си по снимки от дома им, а самата Бакол го описва като „най-интелигентното и гальовно същество, което познавахме“.
Вероника Тюдор-Уилямс
Не е актриса или певица, а известна британска киноложка, писателка и голям почитател на Басенджи. Тя допринася за популяризирането на породата в Обединеното кралство и я описва като „куче, което избира собственика си – не обратното“.
Ърнест Хемингуей (по слухове)
Въпреки че няма официално потвърждение, мнозина твърдят, че сред множеството котки, които Хемингуей обожавал, се срещал и Басенджи. Той оценявал независимостта му и факта, че не лае – може би заради любовта си към тишината при писане.
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
