Когато говорим за армията на Александър Велики, обикновено в съзнанието ни изплуват македонските фаланги, дългите копия и легендарната конница. Но тези единици са само част от многобройните бойни подразделения, които съставлявали една от най-мощните армии на античността.
Благодарение на техническия и военен напредък, Македония се превръща в сериозен противник за всички свои съседи. В северните части на държавата се установява варварското племе пеони, което има общи интереси с македонците срещу враждебните траки. Това създава своеобразен съюз между двата народа, макар и понякога неволен.
Филип II вижда в пеоните силен и ценен съюзник. Благодарение на далновидната си политика той ги включва в редовната армия на Македония, като интеграцията им доказва своята стойност по време на походите на сина му, Александър Велики. Това решение показва стратегическата мисъл на македонските владетели и умението им да използват разнообразните ресурси на региона.
Командоси в древността
Историята ги нарича агриани, име, което идва от специфичния им щит пелта, с форма на полумесец. Въпреки варварския си произход, тези воини се отличават с висока дисциплина, качество, което и до днес е високо ценено във всяка армия.
Въоръжени са с дълги копия за хвърляне (дротици), а в допълнение ползват къс меч (махайра) или бойна брадва. Бързината и маневреността им позволяват да се справят дори с по-многоброен противник, което ги прави изключително ценни в бойната структура на армията на Александър Велики.
Техният уникален стил на бой и дисциплина доказва, че дисциплинираният войник с правилната стратегия може да победи числено превъзходство. Агрианите остават пример за ефективност и тактическа подготовка в древната война.
Още след първата си среща с царя на агрианите, Лангар, Александър Македонски получава няколкостотин войника, за да разчистят враговете в своята държава. Царят е толкова впечатлен от бойната им сила и дисциплина, че решава те да станат част от редовната македонска армия.
За да си гарантира лоялността им, Александър им предоставя правото на самоуправление, свободата да почитат собствени божества и граждански права в пределите на империята му. Това съчетание на свобода и дисциплина прави агрианите уникални войници, които се отличават както с храброст, така и с лоялност.
Битката при Граник и продължаващите походи
Отрядът се доказва още в битката при Граник (334 г. пр.н.е.), където агрианите обръщат персите в бягство. Следващите осем години те се бият и умират по бойните полета, където Александър ги води в стремежа си да създаде могъща империя. За разлика от много македонски войници, които искат да се приберат у дома, агрианите никога не проявяват недоволство от продължителните кампании.
Роля в македонската армия
Александър осъзнава, че силата на армията се крие в успешното съчетававане на различните типове войски. Фалангата служи като гръбнак, кавалерията нанася решаващи удари, а леката пехота свързва всички части в координиран бой.
Специални задачи на агрианите
Истинската сила на агрианите се проявява в специалните мисии. Те включват партизански действия, засади, удари по фланговете, изграждане на комуникационни центрове и разрушаване на тези на противника – тактики, присъщи на съвременните специални части.
След смъртта на Александър няма точни сведения за съдбата на тези непобедими командоси. Но тяхното наследство доказва, че силният съюзник, правилно ръководен от мъдър пълководец, може да стане решаваща част от всяка армия.
Древните командоси на Александър Велики
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
