На 29 май 1453 г. Константинопол пада след седмици обсадни действия. Срещу османска армия от около 80 000 души император Константин XI Палеолог събира приблизително 7500 защитници. Близо половината са чужденци.
Част от местното население е демотивирано и разделено заради църковната уния.
Обсадата: април–май 1453
На 7 април османските войски достигат на около четвърт миля от стените. Те се разгръщат по цялата им дължина. Султанът и еничарите разполагат лагера си срещу Романовата порта. На левия фланг към Златния рог са анадолските сили. На десния към Мраморно море са румелийските.
Сръбският контингент е срещу Адрианополската порта. Започват окопи и артилерийско разполагане. Сапьори подкопават стените.
На 12 април пристига и флотът. Той хвърля котва срещу Долмабахче. Започва системен обстрел на крепостните стени. В нощта на 18 април малък отряд атакува, но е отблъснат.
На 20 април три генуезки и един византийски кораб пробиват блокадата. Те влизат в пристанището и нанасят щети на османския флот. Командващият Балтаоглу Сюлейман губи постовете и имотите си.
В лагера се засилва напрежението. Великият везир Чандарлъ Халил паша се противопоставя на обсадата.
Султанът търси пробив към Златния рог. Входът на залива е блокиран с верига. Затова на 22 април са прехвърлени 72 леки галери по суша. Те минават през хълмовете над Галата. На 28 април и 3 май защитниците атакуват флота в залива. Османците отблъскват ударите с помощта на артилерията от сушата.
Последният щурм: 29 май 1453
На 7 и 12 май има първи масови щурмове. В тях участват десетки хиляди войници. Защитниците успяват да задържат стените. Обстрелът обаче не спира. Византийците откриват и разрушават тунели под укрепленията. Османците строят и обсадна кула, по-висока от стените. Започват и понтонен мост от Галата към града.
Слуховете за венецианска помощ и възможна унгарска намеса карат султана да ускорява действията. Той обещава на войската право на разграбване. На 28 май започва подготовката за финалния удар. Към стените са придвижени около две хиляди стълби.
Атаката започва три часа преди изгрев на 29 май. Идват няколко последователни вълни. Около изгрев се отваря пробив край силно повредения сектор при Романовата порта.
Раняването и оттеглянето на генуезкия командир Джовани Джустиниани разколебава защитата. Султанът хвърля нови части към пробива. Константин XI се опитва да го запечата с резервите. Той продължава да се бие до смъртта си.
Почти едновременно има пробив и при Ксилопорта. Части навлизат в тила на защитниците. Съпротивата се срива. След превземането започват грабежи, насилие и пленяване. По източници са избити хиляди, а около 30 000 души са отведени в плен. Разграбването продължава три дни.
На 30 май 1453 г. султан Мехмед II влиза в града. Малко по-късно Галата се предава и получава ограничена автономия. През юни султанът нарежда екзекуцията на Чандарлъ Халил и ограничава влиянието на рода му. Константинопол става столица на Османската империя.
Падането на Константинопол през 1453 г. е краят на Византийската империя.
Превръщането на „Света София“ в джамия се възприема като силен символ на промяната. За Европа това често се разглежда и като условна граница между Средновековието и новата епоха.
29 май 1453 година – Падането на Константинопол
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
