Най-елитната кавалерия в света – Крилатите хусари.
По света винаги е имало и ще има войни. Затова и ще съществуват и днес, както и в миналото различни специални подразделения, които всяват паника във враговете със своята тактика.
Едно от най-елитните части в света се създава през XVI в и до края на XVII в воюва с успехи на бойното поле.
Полските крилати хусари
Създадена около 1500 г., полската „крилата хусария“ достигнала своя пик през XVII-ти век. С безупречния си боен стил, полските хусари са признати за най-добрата кавалерия. Извоюват знаменити победи над шведи при Кокенхауз (1601), Кирхолм (1605) и Тшчанка (1629), срещу турците при Хотин (1621), против кримските татари при Мартинов (1624) и Охматов (1644).
Основната тактическа единица на хусарията през XVII-ти век е„хоругва“ или „хоронгва“, която наброява до 200 бойци. През този век състава на полско-литовската кавалерия е разделен на полкове.
Във всеки полк се включват десетки десетки хоругви, включително една или повече хусарски, както и обикновени (наричани още „панцерни“). Най-силен винаги е кралският полк, който през 1683 г. включва 11 хусарски хоругви (общо 1455 бойци) и 10 панцерни (1179 кавалеристи).
През XVII век. броят на хусарските хоругви в армията бил доста променлив. В битката срещу турците при Хотин през 1621 г. в 28-хилядната полско-литовска армии имало 53 хусарски хоругви (повече от 8000 кавалеристи). Но в похода на крал Ян Собески през 1683 г. към Виена коронната кавалерия включвала, освен обикновената конница, 25 хусарски хоругви с общо 3 227 бойци.
Именно тези бронирани воини решават изхода на важни битки, особено в битките при Лвов (1675) и Виена (1683).
Броня на хусар
Като елит на полско-литовската армия, хусарията се отличават със солидното си защитно въоръжение. Всеки „крилат хусар“ притежава стоманен полудоспех, състоящ се от кована нагръдна броня (кираса), нашийник, нараменници, налакътници и наколенници.
Нагръдната броня, с тегло около 6-7 кг, е съставена от пластини с дебелина от 5 до 8 мм в най-дебелата част, покриващи гърдите (отначало, при формирането на хусарията, и гърба), и 3-5 броя по-тънки (3 мм) пластини, защитаващи долната част на тялото. Общото тегло на полската хусарска броня е много по-малко от това на броните на средновековните рицари, най-леките от които тежат 25 кг, а най-тежките – 60 кг.
Хусарите се стремят още повече да облекчат защитното си въоръжение и до края на ХVІІ-ти век на практика изоставят нараменниците, а кирасата остава само отпред и се закрепя с кръстосани кожени колани, намалявайки до 7-8 кг общото тегло.
На главата си носят различни стоманени шлемове, като най-отличителния от тях е с предпазител за носа, наричан шишак, козирка, набузници и навратник (предпазител за врата).
Този шлем идва от Изтока, а през Полша и Унгария се разпространява в Западна Европа, където става известен като „папенхаймер“ – по прякора на кирасирите на известният имперски генерал от Тридесетгодишната война (1618-1648) Готфрид фон Папенхайм.
Освен заострените на върха шишаки, хусарията използвала и шлемове с нисък плосък гребен, а също и кожени каски.
Върху доспехите си всички хусари носели животински кожи и ги закопчавали с ключалка на лявото рамо. По-бедните използвали вълчи кожи, а някои и мечешки. Заможните шляхтичи в хусарията се намятали с кожи от рисове, леопарди, снежни барсове, тигри и лъвове.
Прочутите криле на полската кавалерия
Най-специфичният детайл в бойното снаряжение на хусарите са прочутите „криле“. За техния произход има различни версии.
Най-вероятната е, че произхождат от известния унгарски щит „тарч“, който се носи на лявото рамо и има специфична асиметрична форма, напомняща голямо крило на птица. Отначало хусарите носят тарчове, при това украсени с различни пера – от орли, соколи и ястреби.
Когато тарчът постепенно излиза от употреба, той със своята перната украса вече се превръща в символ на ранната хусария.
Първоначално закрепват крилата към гърба на кирасата като рамките се изработва от дърво, а оперението – от истински пера на орли, лешояди или соколи.
Оръжие
Личното оръжие на хусарите е разнообразно, като основно се използва дълга пет метрова пика, увира в ремък от сурова кожа. Макар, че тя лесно се чупи при удар в бронята на противника, прониква в дълбочина, а след това хусарят използва хладно оръжие за довършване на противника.
След това използва т.н „концеж“ – прав меч за мушкане с триъгълно сечение и дължина до 1.8 м, който лесно пробива вражеската броня. А като допълнително оръжие имат специална брадва, наречена чекан.
Но любимото оръжие на хусаря е сабята, наречена шляхтич, която е гордост за всеки полски благородник.
Огнестрелното оръжие на хусаря обикновено се състояло от два пистолета с колесен запалващ механизъм (подобен на някои от съвременните запалки).
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
