Микрохимеризъм: Тайният диалог между мама и бебе. Когато една жена носи в утробата си бебе, връзката между тях не се ограничава само до пъпната връв и обмяната на хранителни вещества. Съществува едно невидимо, но дълбоко физическо и биологично свързване, което надхвърля представите ни за майчинството. Това е феноменът, известен като фетално-майчин микрохимеризъм – едно вълнуващо и все още не напълно изяснено явление, при което клетки на плода преминават в тялото на майката и остават там… понякога за цял живот.
Какво е микрохимеризъм
Думата „химеризъм“ произлиза от митологичното същество Химера – създание, съставено от части на различни животни. В биологията микрохимеризъм описва състояние, при което в тялото на даден човек се намират малко количество клетки, носещи различен генетичен код. В случая на фетално-майчин микрохимеризъм, това са клетки на плода, които проникват през плацентата и остават в тялото на майката.

По време на бременността плацентата позволява обмяна на вещества между майката и плода. Но наред с хранителните вещества, кислорода и хормоните, микроскопични количества от фетални клетки също преминават в кръвта и тъканите на майката. Удивителното е, че някои от тези клетки не само оцеляват, но се вграждат в различни органи на майката – черен дроб, сърце, бели дробове, дори мозък – и могат да останат там десетилетия след раждането.
Науката все още търси окончателен отговор. Феталните клетки понякога действат лечебно – участват в регенерация на тъкани, потискат възпаления и дори се предполага, че могат да подпомагат имунната система. Например, при жени с увреждане на сърцето, учените са открили фетални клетки, участващи в възстановителни процеси.
Но има и друга страна – някои изследвания свързват микрохимеризма с автоимунни заболявания, като например склеродермия и лупус. Смята се, че имунната система на майката понякога възприема феталните клетки като чужди и започва атака срещу тях, което може да отключи възпалителни процеси.
Биологична памет
Фетално-майчиният микрохимеризъм не е просто научен куриоз – той е материален отпечатък от детето в тялото на майката. Представете си: дори години след раждането, в кръвта или органите на една майка може да се открият клетки на вече порасналото ѝ дете. В известен смисъл, децата никога не напускат напълно телата на майките си – остават част от тях, буквално.
Това явление съществува и в обратната посока – майчини клетки могат да навлязат в тялото на плода, като също се задържат дълго време. Така възниква една уникална, симбиотична връзка, чиято дълбочина едва започваме да осъзнаваме.
Поетика на науката
Феталният микрохимеризъм е едновременно научен феномен и поетичен символ – биологичен израз на онази невидима връзка, която обединява майка и дете дори след като физическата им свързаност приключи. Когато казваме, че една майка „носи децата си в сърцето си“, може би това е по-буквално, отколкото си мислим.
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram







