След 150 години евро-азиатският бобър се завърна в България

Евро-азиатският бобър не се определя като вредител, защото той е работлив, строи язовири и създава нови влажни зони. Ето защо, той спокойно може да бъде наречен инженер на дивата природа.

И, тъй като се завръща по нашите земи, тази календарна година е посветена на неговото изучаване.

Заради секрета от жлезите е използван в парфюмерия и народната медицина. А особено популярен е, заради кожата, вкусното месо и схващането, че е вредител, което е причината за изчезването му преди 150 години в България.

Възраждането на този вид бобър

Затова представете си изненадата, когато през 2020-та година служители на горското стопанство откриват край река Баниски Лом няколко паднали тополи и установят, че това е дело на бобър.

След появята на специалисти, се установява, че по тези места официално изчезналият бобър се е завърнал.

В момента популацията му у нас наброява между 650 и 850 броя, организирани в 150 семейства.

Те живеят по целия български участък на река Дунав, включително островите и притоците, но се придвижат свободно между България и Румъния, а това говори за наличие на Балканска популация.

Интересен факт е, че възрастните представители рядко оставят видими следи след себе си.

Те прегризват дървото и прибират необходимия им материал в хралупите.

Най-често се откриват следи от млад индивид до около година и така се смята, че става дума за четиричленно семейство и на тази база се правят изчисленията за наличната популация.

Изкусен строител

Бобърът, докато е на суша изглежда тромав. Той е с къси предни лапи и  дълги задни,  с плоска люспеста опаша и гъста козина. Но във водата плува ловко и дълбоко, и може да задържи дъха си до15 минути.

Този гризач е истински строител, защото може да събори високо дърво, стигащо до 15 метра. Да го нареже с острите си резци и да построи язовир, като по този начин променя течението на водата.

Именно влажните зони, които изгражда, дават живот на други животни, птици, земноводни и насекоми.

Бобърът е едно от малко животни, които живеят с един и същ партньор. Време е да осъзнаем, че бобърът не е вредител, защото не унищожава, а опазва природата.

Към настоящия момент той не е определено като защитен вид, тък като се смята за изчезнал.

Вече се настоява да бъде включен в Червената книга на Бъллгария, както и в Закона за биологичното разнообразие.

След 150 години евро-азиатският бобър се завърна в България

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в  Telegram