Забравеният индийски археолог. Името Ракхал Дас Банерджи може би не ви говори нищо. Но той е сред значимите откриватели в света на световната археология. Той открива могилата на мъртвите в днешен Пакистан през 1900 година.
Известна под името Мохенджо -Даро, това място свидетелства за една от най-процъфтяващите цивилизации през бронзовата епоха в долината на Инд (Харапан). Район, който се простира от Североизточен Афганистан до северозападна Индия.
Той работи в археологическото проучване на Индия (ASI), когато страната попада под британско колониално управление и прекарва месеци, пътувайки до далечни ъгли на субконтинента, търсейки древни артефакти, руини и сценарии.
Британските колонизатори често омаловажават репутацията му, като дори докладите му години наред не са били известни на археологическата общественост.
Той проявява интерес към протоиндийска земеделска цивилизация Мохенджо-Даро, населявала тези земи преди хилядолетия.
През 1910 година най-после Банерджи се присъединява към ASI като асистент за разкопки и бързо успява да се издигне в организацията, за да стане археолог в Западна Индия през 1917 г.
И така, през 1919 година този откривател пътува до Мохенджо-Даро, където през следващите години извършва поредица от разкопки. Те разкриват някои наистина завладяващи открития – древни будистки ступи, монети, печати, саксии и микролити.
Между 1922 и 1923 г. той открива няколко слоя руини, които държат улики за различни градски селища, които се появиха в региона.
Но най-важното откритие е вече налице – разкриват се доказателства, че долината на Инд е населявана през 5300 г пр.н.е.
По този време историците дори не са разкрили пълния мащаб на цивилизацията, която се простира на приблизително 999 735 кв. Км по долината на река Инд.
Проектът продължава до 1924 г., но британското колониално правителство спира разкопките и го прехвърля в Източна Индия, където обаче няма повече сведения за дейността му.
Кражба и залез на кариерата на този бележит археолог
Банерджи продължи да работи с ASI в Източна Индия през следващите години, прекарвайки повечето си време в Калкута като ръководител на няколко важни реставрационните проекта.
През 1925 година по време на разкрития на могила в чест на индуистката богиня Мадхя Прадеш, той е обвинен от двамата си асистенти в кражба на идола, които в последствие изчезва.
Разследването продължава до 1927 година, но без особен резултат, но репутацията му е опетнена и в последствие подава оставка. Макар, че идолът е открит в Калкута, а делото спряно, Банерджи повече няма желание да преподава.
До смъртта си през 1928 година, когато умира на 45- годишна възраст, последно работи като преподавател в някои по-малки университети в Индия.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
