Оттла – трагичната съдба на сестрата на Кафка. Историята на Франц Кафка е добре позната – екзистенциална, тревожна и често мрачна, подобно на страниците, които е оставил след себе си. Но в сянката на великия писател стои една тиха и нежна фигура – неговата най-малка сестра Оттла, която не само е била негова довереница и подкрепа, но и единственият лъч топлина в бурния му вътрешен свят.
Душевната връзка между брат и сестра
Родена на 29 октомври 1892 г. в Прага, Оттла Кафка е най-малкото от шестте деца в семейството на Херман и Юли Кафка. От ранна възраст се отличава с бунтарски дух и чувствителност, които я сближават особено с Франц.
Докато по-големите ѝ сестри следват традиционните очаквания за жени от еврейската буржоазия, Оттла се опитва да изгради свой независим път – учи земеделие, работи в селски стопанства и мечтае за живот сред природата, далеч от авторитарния стил на баща си.
Кафка я обожава. В писмата си до нея той се изповядва, доверява ѝ се, разкрива страховете и съмненията си. Оттла е негово убежище, същински оазис на разбиране и съпричастност. За разлика от останалите членове на семейството, тя напълно разбира душевната му борба, а понякога дори се оказва негов съветник и вдъхновител.
Собствената битка на Оттла
Оттла не се страхува да се противопостави на родителската воля. През 1913 г. тя напуска дома, за да се обучава в земеделско училище – постъпка, смятана за скандална по онова време. По-късно се омъжва за чешки християнин – Йозеф Давид, което води до конфликти в семейството, особено с баща ѝ, който не одобрява междуетническите бракове. Бракът ѝ завършва с развод през 1942 г., но Оттла запазва добри отношения с бившия си съпруг и отглежда двете им дъщери.
Когато нацистката политика срещу евреите започва да се засилва, Оттла, макар и разведена с неевреин, не успява да избегне съдбата на много свои сънародници. През 1943 г. доброволно се записва да придружи група деца при депортацията им от концентрационния лагер Терезин до Аушвиц – жест на огромна хуманност и саможертва.
Смъртта в Аушвиц
На 7 октомври 1943 г. Оттла е изпратена в Аушвиц. Там, според архивите, тя загива още същия ден в газовата камера, заедно с децата, които е придружавала. Последното ѝ писмо от Терезин е изпълнено със смирение, надежда и сила – черти, които съпътстват целия ѝ живот.
Днес Оттла остава в историята не само като сестра на велик писател, но и като символ на човешка доброта, нежност и вътрешна сила. Нейната съдба хвърля допълнителна светлина върху творчеството на Кафка, разкривайки колко дълбоко човешко е било неговото страдание, но и колко дълбока е била обичта му към единствения човек, който винаги го е разбирал.
Откъси от писмата на Франц до Оттла
„Обичам те повече, отколкото съм способен да изразя, но се страхувам, че понякога самият живот ме отдалечава от теб. Само когато ти пиша, сякаш се доближавам до теб по правилния път.“
(Писмо от 1914 г.)
„Когато мисля за теб, Оттла, усещам нещо, което не се нуждае от обяснение. То просто съществува – тишината на пълното доверие.“
(Писмо от 1917 г., след диагностицирането му с туберкулоза)
„Понякога, когато съм сам и всичко ми се струва безнадеждно, си представям как влизаш в стаята и просто сядаш. Не казваш нищо. Това би ми било достатъчно, за да се почувствам жив.“
(Писмо от 1920 г.)
„Оттла, ти си моето по-добро „аз“, онова, което не мога да бъда, но което обичам с цялото си същество.“
(Писмо от края на 1922 г., няколко месеца преди смъртта му)
Тези откъси не само подчертават дълбоката привързаност между Франц и Оттла, но и показват колко крехък и нуждаещ се от обич е бил Кафка – зад мрачните теми на творчеството му стои човек с изключителна чувствителност.
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
Откъси от писмата на Франц до Оттла
Оттла-трагичната съдба на сестрата на Кафка
