Хипертимезия – дарба или бреме на съвършената памет? Представете си, че можете да си спомните почти всеки ден от живота си – какво сте яли на 12 март 2008 година, какво сте носили на рождения ден на приятел през 2011-а или дори какво е било времето на една обикновена сряда преди десетилетие. Звучи като суперсила? За хората с хипертимезия – позната още като високоспецифична автобиографична памет (Highly Superior Autobiographical Memory, HSAM) – това е реалност.
Хипертимезия-какво представлява
Хипертимизията е изключително рядко неврологично състояние, при което индивидът притежава забележително точна и обширна автобиографична памет. Това означава, че човекът може да си спомни със завидна точност събитията, случили се в личния му живот – дати, детайли, емоции – често без усилие и по почти автоматичен начин.
Терминът е въведен през 2006 година от изследователи от Калифорнийския университет, които описват първия подробно документиран случай – Джил Прайс, жена, способна да възпроизведе почти всяка дата от живота си с невероятна прецизност. Оттогава са документирани само няколко десетки случая по света.
Как работи този феномен
Научните изследвания сочат, че мозъкът на хората с хипертимизия показва структурни и функционални разлики в области, свързани с паметта, като амигдалата и хипокампуса. Освен това, тези хора често имат склонност към рутинно мисловно „превъртане“ на спомени – процес, който ги поддържа „живи“ и активни в съзнанието.
Важно уточнение е, че това не е свързано с фотографската памет – хипертимизията обхваща единствено автобиографичната памет, а не например запаметяване на числа, факти или текстове.

Дарба или бреме
На пръв поглед способността да не забравяш изглежда като предимство. Но за някои от засегнатите тя може да бъде и тежест. Постоянният достъп до миналото може да води до емоционално изтощение, трудности със „затварянето на страници“, дори склонност към тревожност или обсесивни мисли. Всеки лош ден, всяко обидно слово, всеки провал – всичко остава ярко и вечно свежо в съзнанието.
Синестезия-когато сетивата се преплитат
От друга страна, някои хора с хипертимизия описват своето състояние като дар, който им помага да се учат по-добре от опита, да съхраняват важни уроци и да поддържат богата вътрешна хронология на живота си.
Реални хора с хипертимезия
Това състояние е толкова рядко, че в световен мащаб има само няколко десетки потвърдени случая. Ето някои от най-известните:
Джил Прайс (Jill Price) – Първият официално документиран случай. Тя си спомня всеки ден от живота си от 1980 г. насам и описва паметта си като „неумолима“. Публикува книга: The Woman Who Can’t Forget.
Боб Петрела (Bob Petrella) – Телевизионен продуцент, който описва паметта си като нещо приятно. Помни без усилие дати, срещи и преживявания от десетилетия назад.
Марлу Хенър (Marilu Henner) – Актриса, известна с участието си в сериала „Такси“. Участва в документални продукции и говори открито за своята способност. Нарича паметта си „вътрешен филмов архив“.
Ребека Шарок (Rebecca Sharrock) – Млада австралийка, която твърди, че има спомени още от първите дни след раждането си. Удивлява учените със способността си да възпроизвежда и най-малките детайли от личния си живот.
Изследването на хипертимизията отваря врати към по-дълбоко разбиране на паметта като когнитивна функция – какво помним, защо го помним и как мозъкът избира кое да съхрани и кое да изтрие. Освен това, тя провокира философски въпроси за връзката между паметта и идентичността – дали сме това, което помним?
Забележка:
Важно е да се подчертае, че тези хора не са гении или хора с свръхестествени умения – просто тяхната автобиографична памет работи по различен начин. Те не запомнят уравнения, дати от историята или стихотворения с лекота (освен ако не са част от личен спомен), а само събития, които са преживели.
🖋️ Автор: Алис Бел
Хипертимезия-какво представлява
Хипертимезия-дарба или бреме на съвършената памет
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram







