Незрящият фотограф, който вижда света по собствен начин. Зрение, звук, мирис, докосване и вкус. Толкова е просто нали? Петте човешки сетива, които ни помагат да се ориентираме в този свят.
До толкова ги възприемаме като част от нас, че е трудно да си представим какво ще правим, ако бъдем лишени от поне едно от тях.
Казват, че човека е социално животно. То общува и постоянно се развива. Но веднъж лишено от сетивност, то бързо става излишно в обществото. Добре дошли в обществото на XXI в.
Онова поколение, което живее на бързи обороти и се наслаждава на всеки един миг, сякаш му е последен. То няма нужда от излишен емоционален багаж. Станали сме толкова безчувствени в днешния технологичен век. Забелязвате ли иронията?
Създаваме роботи и ги караме да вършат човешката дейност, дори и да бъдат приятели на самотни хора и няма да се учудя ако след време се запитаме с основание дали последните не са по-добри, човечни и отзивчиви от живите, тези с туптящо сърце същества, които се наричат хора, човеци или както там решат да се назоват.
Или така ни се иска да мислим, за да не се чувстваме излишни и дори егоистични и да намираме оправдание за постъпките или НЕ по стъпките на стълбата, която ни определя като социални личности.
Свикнали сме да виждаме проблемите и да мислим за последиците от бездействието си, чак когато стане късно.
Силата на допира или изкуство в света на незрящите
Незрящият, глухия, онзи, които трудно се придвижва – те сякаш са отритнати от обществото, което не приема различните. Но дали тези различни хора, не са по-добри от можещите, от онези, които живеят в свой измислен свят.
Фотограф с усещане за един различен свят
Запознайте се с историята на Питър Екер. Талантлив фотограф, за който няма…… невъзможни неща, но има запазено място под слънцето, защото винаги знае как да направи нещата по своя единствен и неповторим начин, независимо, че е със зрителни увреждания.
Ще си кажете- че къде се е видяло фотограф, който има зрителни проблеми, да снима.
Сложно нали? Но именно неговият различен поглед върху нещата, го превръща в един от най-добрите фотографи в днешно време.
Иронията, ако можем да говорим за такова нещо, е че става фотограф едва след като губи зрението си.
Той не просто е добър, той е най-добрият в занаята си, а факта, че множество големи имена в индустрията му се доверяват в т.ч и автомобилния гигант Volkswagen говори само по себе си.
Дори не смята да става професионален фотограф
Първоначално дори не е мислил върху идеята да се занимава с фотография. Започнал е да следва скулптура.
Но едно посещение при лекаря е достатъчно да го промени завинаги. Може би и за добро. След като му поставят диагнозата ритенит пигментоза, мъжът, който доскоро работи като дърводелец, не се отчайва, а заедно с приятелката му, която е до него в добро и лошо започват да търсят начин да променят живота си.
Нито болестта, нито диагнозата или това, че е отхвърлен от няколко работодатели са пречка да бъде щастлив, такъв какъвто е, макар и с недостатъци. Нима всички сме идеални на този свят?.
Запълва времето си с дърворезба, докато един ден разчиствайки непотребни вещи не попада на стария фотоапарат на майка си. Тогава му идва идеята да започне да се занимава с фотография. С помощта на допълнителна литература и специален софтуер на компютъра, който чете текст, мъжът се научава на основните тънкости в областта на това изкуство.
Сам е господар на границите, които си поставя, за да може да визуализира обектите в ума си, а това представя някой от най-добрите кадри.
И когато видите неговите произведения не мислете за него като за творец със зрителни проблеми, а за човек, който вижда много повече с вътрешното си Аз, отколкото ние виждащите можем да надникнем.
Незрящият фотограф, който вижда света по собствен начин
Фотограф с усещане за един различен свят
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
