Феранте – треската около самоличността ѝ. Загадката кой/коя е Елена Феранте, остава? „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте е обявена от “ Ню Йорк таймс“ за най-добрата книга на XXI век. Ноември 2014 г., Елена Феранте е включена в списъка на стоте най-влиятелни мислители в света от списание Foreign Policy. През декември 2015 г. My Brilliant Friend е смятан за един от десетте най-добри романа на годината, успех, който започна още през 2012 г., датата на публикуване на първия том от квадрилогията, посветена на живота на две момичета от квартал на Неапол.
Успехът на поредицата на Феранте
Успехът на поредицата „Гениалната приятелка“ и другите ѝ романи. Авторката не само покори италианските и задграничните класации, но и преди всичко сърцата на своите читатели и критици по целия свят. С над 150 хиляди продадени екземпляра само в Италия, след това е преведен на различни езици, навлизайки главно в Съединените щати, където издателската къща Europa Editions дава глас на младите героини Лила и Елена.
В допълнение към Гениалната приятелка последваха следните филми: Историята на новата фамилия, Историята на онези, които бягат и онези, които остават и Историята на изгубеното момиченце. Верига от думи и обща нишка, която ще ви спре дъха. Сюжет, който се вие из прашните улици на неаполитанските покрайнини, смесен с историите на две малки момиченца, които бавно растат.
Но Елена Феранте е и автор на други романи, като Неприятна любов, Дни на изоставяне и Лъжливият живот на възрастните. Романите ѝ вълнуват умовете на литературните критици, които се чудят на такъв бърз успех. Това, което привлича най-вече, е простият, но особен начин на писане, изглежда, че писателката е надарена с голяма емпатия, която успява да предаде на всички, които четат нейните творби. Героите водят диалог с читателя, който, удивен и повлечен във водовъртеж от емоции, съпреживява страстите и болките, пресичайки техните светове и губейки се в себе си. Това е преживяващо четиво, пълно с патос и диалектни термини.
Скрита идентичност зад Феранте
Зад всичко това се крие писалка с многостранна и на моменти неуловима душа и това е и причината през тези години да възникне един въпрос, който все още остава неразрешен: коя всъщност е Елена Феранте?
Той/Тя е решил/а да се стреми към абсолютна анонимност, поради което е избрал/а това име, което не е нищо повече от псевдоним.
Още през 1991 г. авторът заявява: „Няма да участвам в дебати и конференции, ако ме поканят. Няма да ходя да взимам награди, ако искат да ми ги дават. Никога няма да рекламирам книгата, особено по телевизията, нито в Италия, нито евентуално в чужбина. Ще се намеся само писмено“.
Писанието, толкова превъзходно, че ѝ позволява да се издигне високо в пълна свобода и да преодолее всякаква класификация на себе си, също крие още един въпрос: жена или мъж се крие зад този псевдоним? От биографията му/ѝ единствената хипотеза е, че годината му/ѝ на раждане е 1945 г. и че е от Кампания.
Томът La shatterglia събира писмата на авторката до нейния издател, редките дадени интервюта и кореспонденцията ѝ с някои читатели, именно за да задоволи любопитството на публиката към нея. С това произведение авторката се опитва да накара хората да разберат причините, които я тласкат да не разкрива самоличността си.
За мъжките псевдоними в литературата и жените зад тях
Самата писателка говори за желанието за самосъхранение на личния живот, за поддържане на определена дистанция и неподдаване на желанието, което някои писатели имат, да лъжат, за да изглеждат така, както смятат, че публиката очаква. Елена Феранте изразява своята същност чрез изкуството да пише, оформяйки мечти и страхове и поставяйки ги в черно и бяло, където всеки може да ги види и чуе.
Хипотезите зад Феранте
Литературната мистерия се задълбочи, когато преди няколко години журналистът Клаудио Гати проведе разследване за Il Sole 24 Ore, което след това беше подхванато от международни вестници и списания като американския The New York Review of Books, немския Frankfurter Allgemeine Zeitung и френската Mediapart. След известно разследване на финансовите движения на издателство E/O, което публикува романите на Феранте, уликите ще доведат до Анита Раджа, преводач от неаполитански произход и сътрудник на същото издателство. Следата обаче се оказа фалшива новина, макар и да буди някои от най-съмнителните подозрения, които не се отказват от този „лов на всяка цена“ за призрачния писател.
От друга страна, реакцията на издателството беше особено силна: „Смятаме, че този вид журналистика е отвратителна“, заявява Сандро Фери, издателят на Елена Феранте, пред The Guardian.
Ако авторката е взела решение да не се разкрива, това е, защото не се интересува от светлината на прожекторите и непременно да задоволи нуждите на един редакторски свят, който се чувства далеч. Много потребители на социалните мрежи също бяха възмутени от такова грубо нарушение на неприкосновеността на личния живот, защитавайки правото на автора на анонимност. В епоха, в която е по-важно да изглеждаш, отколкото да бъдеш, Елена Феранте предлага важен урок на колегите писатели и неписателите: да бъдеш съден за таланта и страстта, които влагаш в работата си, е по-добър от всяко появяване на големите екрани.
Едно е сигурно, историите, които Елена Феранте оставя като наследство, успяват да очароват цели поколения и за да направи това, независимо какво е истинското ѝ име, всичко, от което се нуждае, са писалка и хартия.
Въпреки отричанията и споровете за неприкосновеността на личния живот, мистерията на Елена Феранте остава една от най-интригуващите в съвременната литературна панорама. Искането за разкриване на самоличността на автора вече няма смисъл, тъй като очарованието и стойността на творбите на Феранте също се крият в нейната енигматична анонимност.
🖋️ Автор: Алис Бел
Успехът на поредицата на Феранте
Скрита идентичност зад Феранте
Феранте – треската около самоличността ѝ
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
