Алкохолът съпътства човешката цивилизация от най-ранни зори. Има стотици видове алкохол,а някой са познати само в определени части на света. Всеки днес свързва сакето с Япония.
Но има една друга местна напитка, която е важна част от японското общество. Толкова позната, колкото и незаконна.
В Япония има голямо разнообразие от алкохолни напитки, като някои от най-популярните са бира и нихоншу или саке, както е познато извън Япония.
Наздраве за добуроку
По време на периода Едо (1603 – 1868 г.) японският квартал Nihombashi в източно Токио е родното място на тази напитка. От тук тръгват и всички бурета със саке за вътрешността на страната. А това раздвижва търговията на империята.
Какво точно е добуроку
Смята, че се самата напитка е предшественик на добре познатото днес саке.
Но има разлика в производството. Типичното саке изисква закваска с мая, наречена shubo, и добавяне на три основни съставки – задушен ориз, kouji (мухлясала оризова гъба) и вода за период от няколко дни.
Когато се прави добуроку, всички тези съставки се поставят едновременно с маята, което води до сравнително препълване на получената смес със захари.
След това захарите започват да разграждат маята, което спира ферментацията много по-рано. Това я прави по-сладка, но с по-ниско съдържание на алкохол.
Но защо е незаконна?
Напитката е предпочитана от средната класа – работници и свещеници. Заради простотата си на приготвяне чрез смесване на всички съставки, тя се разпространяваи и налага бързо като официална напитка. Отворената практика на домашно пивоварство продължава векове наред.
Незаконно производство и данъци
Според Уцуномия Хитоши, директор на Японската асоциация на производителите на саке, през 1855 г. е имало 459 производители на добуроку само в Едо (днешно Токио).
Но като всяко алкохолно питие и за производството на това трябва да се притежава акциз.
А това означава много повече приходи в хазната.
През 1882 г. е въведена система за лицензиране, а от 1896 г. влиза в сила и данъка.
Така постепенно японските императори започват да налагат данъци на добуроку.
Но местните не искат да ги плащат и „официално“ намалява количеството на произведената в домашни условия напитка.
До 2003 година производството на напитката продължава да е незаконно. Но тогава японското правителство прави изключение. Забраната отпада за ресторантите. Напитката обаче трябва да се консумира в специално обособени за това дегустаационни зони.
Към 2021 г. в страната вече има цели 193 заведения, с разрешение да продават добуроку, което възкръсва от пепелта, за да съперничи на сакето.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
