Приказките освен приятно и забавно четиво за малки и големи създадени от въображението на автора, са и поучителен начин да ни напомнят за вечната борба между доброто и злото. Героите в тях често са изправени пред трудни, често невъзможни избори и препятствия, но винаги намират начин да се справят с тях. Също като в реалния живот.
Затова може би не е изненада, че в тяхна чест, също като на някой герой от войната, местни жители им издигат паметници, за да изразят почитта и уважението си към тях.
Питър Пан в Кенсингтън Гардън Лондон
Във всеки от нас живее по едно не пораснало дете. Също като вечния Питър Пан. Искаме да останем все още деца и да имаме безгрижен живот.
Но не на всеки му се отдава.
Създаден от сър Джеймс Матю Бари, който живее в този район и се вдъхновява за книгата от близкия парк, за да създаде образа на героя си.
А през 1912 година се запознава със скулптура Джорд Фрамптън, който помага в парка да бъде изградена и истинска скулптура на този герой.
Бременските музиканти, Германия
Една от любимите ми приказки. Статуята е създадена по едноименната приказка на братя Грим. Разказва за магаре, коте, петел и куче, тръгнали по света да си търсят късмета.
Успяват да прогонят страховити разбойници.
Построена е през 1951 година.
Местна легенда разказва, че ако искате да ви се сбъдне желание, трябва само да хванете крака на магарето и мълчаливо да си го намислите.
В Латвия също има подобен паметник. Подарък от Германия през 90-те години, латвийците решили, че ще бъде част от бъдещия проект “Парк на мира”. Но промените и падането на Берлинската стена довели проекта до застой.
Вместо това, общината го премества до църквата “Свети Петър”, а туристи и жители на града му се радват и днес.
Малката русалка, Копенхаген
Ханс Кристиян Андерсен създава първообраза й в едноименната приказка пред 1837 година. Висока едва 1,25 м, тя е символ на града.
Създадена е по идея на сина на основателя на легендарната пивоварна Carlsberg Едвард Ериксен.
Той е очарован от балета по приказката в кралския театър в Копенхаген и в чест на примабалерината от Кралския театър Елън Прайс.
Открита е на 23 август 1913 г. и предадена като дар на Копенхаген. От тогава тя се превръща в символ и една от най-важните забележителности на града.
Но, за съжаление е сред най-поругаваните паметници не само в Дания, което води до преместването и навътре в морето.
Хамелнският ловец на плъхове, Германия
Оставаме на немска територия, но се преместваме в едноименния град Хамелн. Легенда разказва, че градът е сполетян от невиждано нашествие на плъхове. Немският крал обявява голяма награда за този, който отърве града.
Тогава сякаш от нищото се появява странник с флейта в ръка. Чрез музиката си успява да хипнотизира плъховете и да ги издави в реката. Но кралят отказва да спази уговорката и го прогонва. Няколко години по-късно той се връща и мистериозно отвлича всички деца от града под съпровода на флейтата си.
Никой не знае каква е тяхната съдба. Но той е увековечен освен чрез статуя и в различни табели, лога и други скулптури на различни места в града.
Най-известната от тях е закачена на разположената в близост каменна къща табела, която гласи:
„В 1284 г. – на 26 юни – деня на Св. Йоан и Св. Павел – 130 деца – родени в Хамелин – са изведени от града от гайдар, облечен в разноцветни дрехи. След като преминаха Голготата близо до Копенберг, те изчезнаха завинаги”.
“Направете път на Патетата” Бостън, САЩ
Създадена по едноименната приказка на Робърт Макклоски. Тя разказва историята на двойка зеленоглави патици, които решават да отгледат семейството си на остров в лагуната в Бостънската обществена градина, парк в центъра на Бостън.
До към 2003 г. книгата е продадена в над 2 млн копия. През 1991 г. Барбара Буш дада бронзов дубликат на тази статуя на съпругата на съветския лидер Горбачов – Раиса Горбачова, която и до днес се пази в московския Новодевичи парк.
Алиса в страната на чудесата, Сентръл Парк, Ню Йорк
Едноименната приказка за шантавите приключения на Алиса е любима на всички поколения.
Страната на чудесата е място, където всички понякога искаме да избягаме от сивото и монотонно ежедневие.
Трябва да сме благодарни на Луис Карол, че избира литературата пред математиката.
Днес тези паметници не само радват окото на малки и големи, но и са символ на доброто, защото в днешните трудни времена, колкото и да изглежда невъзможно, трябва да погледнем и към доброто и да повярваме, че то наистина съществува. Само ни трябват очи и сърце, с които да го видим.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
