Агата Кристи е една от най-превежданите и уважавани автори в световната литература. С повече от 2 млрд продадени копия, преведени на над 103 езика, произведенията й са вторите най-четене след Библията.
И въпреки невероятни си таланта, е имало опастност писателкатата да остане неграмотна. Защото майка и не е искала да я научи да чете до 2 годишна възраст.
Заслуга за това има баща й. Изключително образован и страстен археолог. А скоро малкото момиче тръгнало по стъпките му.
Страхът от бедността и липсата на финансова сигурност я преследват като призрак.
Въпреки, че тя успява през годините да натрупа сериозно финансово състояние.
След навършване на пълнолетие, драматурга Идън Филпотс я взима под крилото си и започва да пише разкази.
Но скоро спокойният и живот се обръща с главата надолу. Започва Първата световна война. Тя се озовава на фронта като медицинска сестра.
След войната е като помощник- аптекар, което и позволява достъп до безброй отровни лекарства.
Раждането на Поаро
Именно опита с отровите я кара да избере стрихнина и бромида като идеален избор за перфектното убийство в първия си роман „Мистериозната афера в Стайлс” .
С което на бял свят се появява един от най-талантливите литературни герой – Поаро.
Тя го представя като нисък, мустакат военен тип детектив.
Известните писатели и техните чудатости
Човек, който е силно заинтригуван от човешката психология и разкрива престъпленията с помощта на своите „малки сиви клетки“. Идеята за създаването на първия и роман идва след облог със сестра си.
Агата е предизвикана, че няма да напише дори и един роман. Но това само амбицира Агата. И поставя основите на зашеметяваща си кариера.
Благодарение на подробното описване на отровите, млада медицинска сестра, прочела един от романите й “Бледия кон”.
Успява да разпознае симптомите на отравяне на малко дете и да спаси живота му. Иска да създаде запомнящ се образ на човек.
Такъв е бори с престъпността и точно тогава се сблъсква с няколко мъже бягащи от нацистите по време на войната.
След като вижда един чакащ белгиец, с гола яйцевидна глава на гарата в Андерлехт, тя е решена, че Поаро ще бъде пенсионира белгийски полицай, който идва във Великобритания, за да разследва престъпления.
Интересното, е че 6 издателства отхвърлят дебютния й роман, преди читателите да имат удоволствието да се запознаят с него. Поаро вече е заслужил образ и има своя принос към литературното наследство.
Но писателката го ненавижда, заради особения му характер, който тя описва като “отвратителен и егоцентричен и неинтересуващ се от чувствата на другите около него”.
Затова през 1975 г писателката решава да убие героя си, а това става причина да бъде пуснат единствения досега некролог на литературен герой от вестник „Ню Йорк Таймс“.
Театрите в Ню Йорк изключват светлините си за един час в памет на неповоторимия детектив Поаро.
Със започването на Втората Световна война, писателката започва нова поредица за героя си Блечли. Британското контраразузнаване несъзнателно правят връзка между измисления герой и чертите в характера с приятелката на Агата, Дили Нокс.
По това време работи в контраразузнаването, помещаващо се едноименното имение “Блечли Парк”, но всички обвинения бързо са снети, след като се разбира недоразумението.
Освен под истинското си име, писателската има 6 произведения написани около 1930 г под псевдонима Мери Уестмакот.
За разликата от повечето писатели, Агата Кристи обича да препрочита собствените си произведения, защото това и носи удоволствие. След години, когато вече е неспособна да пише използва иновативното устройство на Александър Бел – диктофона, за да диктува на внука си записките за следващите си романи.
Изчезването на Агата Кристи
Макар и да има щастлив живот с първия си съпруг, постепенно нещата между тях не се развиват добре и се през 1926 г, а Агата напуска без следа дома си.
Полицията дори предлага парична награда за онзи, който намери писателката, но в следващитте 10 дни няма никакви свидения. На 14.12.1926 г най-после полицията я намира в хотел “Лебед”, като писателката е регистрирана под името на любовницата на съпруга си – Тереза Нийл.
Дори развила амнезия, донякъде заради смъртта на майка си и постоянните изневери на съпруга си.
През 1928 г най-после двамата съпрузи се развеждат, а Агата запазва попечителството над дъщеря им Розалинд.
Ориент Експрес, отровата кураре и господин П.
Има зад гърба си 3 брака. След запознанството си с втория си съпруг Макс Малоун пътува с легендарния “Ориент Експрес”. Това се случва по време на археологическите му разкопки. И се вдъхновява по-късно да напише романа „Убийството на Ориент експрес“ (1934).
Именно влиянието на ориенталската култура по-късно се появява по страниците и на други произведения като „Убийство в Месопотамия” (1936), “Смърт над Нил” (1937), “Назначение със смъртта” (1938) и “Те дойдоха в Багдад” (1951).
Авторката е първата, която включва отрови като рицин и кураре в книгите си и изучава в детайли пълните им парализиращи свойства, като тези отрови по-късно се използват при прочутото убийство с чадър на българския дисидент Георги Марков и бившия съветски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.
Един ден, докато работи като помощник-аптекар, тя се запознава с тайнствен господин, аптекар известен само като “П.”, уважаван мъж с мило изражение , член на местната общност, който я запознава с отровата кураре. Обяснява й, че отровата приета през устата е безвредна, но навлизайки в кръвообращението води до фатални последици. По това време в аптеката жена е дала списък със съставки за направата на лекарство.
Младата писателка забелязва, че предписаните дози от г-н П. са с твърде висока токсичност, което я кара да вземе бързи мерки. Когато жената идва за лекарството, бързо младата писателка слага заместители на някой от съставките . Така спасява живота на клиентката.
Именно този мистериозен господин става първообраза на фармацевта Захария Осборн, герой в романа й от 1961 г. “Сивия кон” и зловещия д-р Курс от романа „Талант за убийство“, който е представен малко преди писателката да изчезне мистериозно през 1925 г.
Покрай работата на съпруга й като археолог, двамата често пътуват с легендарния “Ориент Експрес”, като по време на едно от пътуванията си, засядат цели 6 дни в снежните преспи край Костантинопол и това я вдъхновява да напише едноименния си роман. Кръщава главния си герой в чест на съпруга си – M.E.L.M или Макс Едгар Лусиен Малоуан. Идеята на книгата е повлияна от изчезването на дъщерята на известния авиатор Чарлз Линдбърг.
Залеза на Агата Кристи, раждането на първия диктофон и “расисткия” роман “Десет малки негърчета”
С течение на времето и напредването на възрастта, писателката постепенно се оттегля от обществени прояви. С това спира и да пише, а през останалото време диктува следващите си произведения на внука си Матю Прихард, благодарение, иновативното изобретение на Александър Бел – диктофона. Семейството й продава част от правата на издателската си компания за произведенията на Агата, а другите запазва.
Интересното е, че книгата и “Десет малки негърчета” се възприема като дискриминационна от публиката.
Затова се налага редактора да промени заглавието на “Десет малки индианчета”.
Но и това разпалва скандал заради отношението на американците по онова време към индианците, които държат в резервати.
Най-накрая романа приема заглавието “И тогава не остава никой” с цел да се избегне политически скандал и това име остава до последно.
Агата Кристи успява да разпали фантазията на читателите, които затаяват дъх до последната страница, нетърпеливи да разберат и този път кой е убиеца. А както обикновено…… той се оказва най-неочаквания персонаж…… и няма как да е по-различно……Агата Кристи умее да разказва криминални разкази най-добре….. Нали все пак е Кралицата на мистериите…….
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram







