Всички сме чували за легендарната картина „Тайната Вечеря“ от Леонардо да Винчи. Той я започва през 1495 година. На нея е изобразена сцена от последните дни на Исус, както e oписано в Библията, като според Евангелие от Йоан 13:21, Исус казва, че един от неговите апостоли ще го предаде.
Но знаете ли, че подобна картина се появява век и половина преди оригинала на Леонардо и то в България.
Добре дошли в Ивановският скален манастир. Основан през 20-те години на XIII в от монаха Йоаким. Това е първата скална църква в страната.
Разположен в поречието на река Русенски Лом, на няколко километра от с. Иваново и на 18 км. южно от град Русе.
Днес мястото е обявено от ЮНЕСКО за част световното културно наследство.
История на манастира:
Ивановският скален манастир, заедно с останалите църкви в местността образуват скалния манастир „Св. Архангел Михаил“.
По време на Второто българско царство манастира е поддържа трайни връзки с царския двор в Търново, благодарение на царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, които имат запазени ктиторски портрети.
В края на живота си дори Георги-Тертер I (1280 – 1292) загърбва светския живот и става монах в манастира, където и завършва живота си. Гробът му се намира на третия етаж в „Кръщелнята“.
Долината на тракийските владетели
Друга църква в комплекса, наричана от местните просто „Църквата“ е основана от цар Иван Александър.
Тя също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс през погледа на местните майстори.
През XIV в. Ивановският скален манастир е център на исихазма.
Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.
През XVIII в. светата обител отново е обект на поклонение от вярващите.
Ивановските скални църкви, образуващи манастирския комплекс са един от 9-те тобекта в България, включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Архитектура и текущо състояние:
Ивановският скален манастир е недействащ и представлява своеобразна мрежа от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски лом.
Помещенията се намират на 32 м. височина над водата и са свързани с пътеки и скални стълби.
По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300.
Ивановската обител е най-известна от групата, скални манастири в Добружанския район.
Тук са разположени множество скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода X – XIVв. превръщат мястото в известно българско духовно средище.
Ивановският манастир обединява комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква (параклис „Св. арх. Михаил“), Кръщалнята, Господев дол, „Съборената“ църква („Св. Теодор“) и църквата „Св. Богородица“.
В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII в. и XIV в., която прелива от антични мотиви – голи женски статуи служещи за подпори, колони върху лъвове, маски и др.
Главната църква в Ивановския манастир – „Света Богородица“ – е изсечена на височина 38 м. и е изписана отвътре с библейски и евангелски сцени и образи.
Сред тях могат да се различат сцените „Тайната вечеря“, „Влизането в Йерусалим“, „Св. Йоан Кръстител“, „Страстите Христови“, изображения на Апостолите и други светци.
Параклисът „Господев дол“ е сред най-богато украсените със стенописи помещения.
В издълбания отвор се вижда „Благославящият Иисус Христос“, а в олтарната ниша са изобразени сцените „Успение Богородично“, „Възнесение Христово“ и „Слизане на Христос в ада“.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
