Д-р Красимира Чалова: Репродуктивно здраве - смисълът на живота

Д-р Красимира Чалова: Репродуктивно здраве – смисълът на живота. Д-р Красимира Чалова, дм е специалист акушер-гинеколог и репродуктивна медицина в Пловдив. Завършва Медицински университет Пловдив през 2011 г. Своята специалност Акушерство и гинекология придобива през 2016 г. в УМБАЛ „Свети Георги“. Има придобита образователна и научна степен Доктор със защитена дисертация на тема: Предиктивна стойност на плацентарни фактори и доплер на маточни артерии за развитието на прееклампсия.

Д-р Чалова е работила в МБАЛ Пловдив и УМБАЛ „Свети Георги“. От 2012 г. до момента е асистент по специалност Акушерство и гинекология в Медицински университет Пловдив. От 2017 г. е част от екипа специалисти на УСБАЛАГ Селена, а към момента развива и своята самостоятелна практика в Пловдив.

Кой са най-честите причини за безплодие, според Вашата практика – медицински, социални, психологически, минали заболявания, храна, стрес, начин на мислене?

От медицинска, а и социална гледна точка най-често е комплексна, т.е. един фактор превалира, но никога не е самостоятелна причина. Най-често от страна на жената това са частично или напълно непроходими маточни тръби, както и намеления яйчников резерв. От тях като предразполагащи фактори са честите инфекции на пикочо-половата система, липсата на ежемесечна овулация( т.нар. ановулация ), инсулиновата резистентност, затлъстяване, отлагането във времето след кариерно развитие на опитите за забременяван и редица други.

Придружаващи заболявания като автоимунни процеси, ендокринопатии (болести на жлезите с вътрешна секреция), прекарани сериозни оперативни коремни интервенции също допринасят за безплодия. Нездравословният начин на живот, ниската двигателна активност, лоши хранителни навици, непълноценното хранене с предимно термично обработени и полуфабрикатни храни вместо свежите плодове и зеленчуци, хиповитаминозите и ниските нива на антиоксиданти са все предразполагащи фактори за редица проблеми, както и за безплодие.

Високите нива на стрес, а също и високите очаквания от страна на обществото към жената също допринасят и влошават психологическото й състояние, а както знаем женският хормонален баланс е лесно повлияващ се от тези фактори. От страна на мъжа всичко изброено може да доведе до влошена сперматогенеза и занижени показатели на оплодителната способност на сперматозоидите, еректилна дисфункция. Прави впечатление все по-занижените показатели при спермален анализ на млади мъже, дори активно спортуващи, тук е добре да обърнем внимание на масово използваните „хранителни добавки“ във фитнес културата, често с непроверено съдържание и произход. Както сами се убедихте проблемът е винаги комплексен.

Как се промени лечението на безплодието през годините?

Все повече се обръща внимание на минимално инвазивните методи, опит за подпомагане на спонтанното зачеване и при изчерпани възможност прибягване към методите на асистираната репродукция, т.нар. инвитро. Подобри се профилът на безопасност на използваните хормонални препарати за стимулация и се усъвършенстваха технологиите от страна на ембриологията, която подобри в пъти успеваемостта.

Какви могат да бъдат причините за спонтанните аборти?

Това често е тема на целодневни сесии в конференциите ни. Все повече обаче се набляга освен на изясняване на генетичните причини като най-чести (чрез ДНК анализи на абортивен материал), на предразположеността към тромбози (тромбофилии) и имунологичните фактори. Независимо от напредването на научните познания все още малко можем да повлияем на тези имунологично фактори.

А за имплантационните неуспехи?

Причините за тях често се припокриват с тези на спонтанните аборти, като към тях се прибавят фактори от страна на маточната кухина като недобра лигавица(еднометриум), недобре подбран имплантационен прозорец, а също и променена форма на маточната кухина от прекарани интервенции или инфекции довели до сраствания, т.нар. синехии. За всичко това обаче има добре утвърдени методи за диагностика и терапевтично повлияване.

Нека да насочим вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст?

Най-добра възраст за първо дете,а защо не и за второ е между 20 и 30 години. Но да бъдем реалисти и да посочим между 30 и 35. Уви все по-често плановете за първо дете се отлаган след 35 години на жената, когато често се сблъскват и с проблеми те на инфертилитета и се тръгва по дългия път на трудното зачатие.

„Тези, които не се отказват, стигат до желания резултат, а именно бебе у дома“

Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какви са първите стъпки по пътя към желаното бебе, преди да се стигне до страх и паника? Какво включва Вашият план за действие?

Първо да уточним, че на семейна двойка с редовен полов живот без предходни проблеми със зачеването се дават 6 месеца за спонтанно зачеване или поне един положителен тест за бременност, пък било то и последван от закъсняла менструация(т.нар. биохимична бременност). Ако след 6я месец няма успях е време двойката да се обърне към репродуктивен специалист и уролог. Мъжът да направи спремален анализ и да посети уролог, а жената да посети гинеколог с насоченост репродуктивна медицина и да се уточни хормонален статус, наличие на овулация и чак след това да се пристъпи към проверка на проходимост на тръбите.

Какви изследвания са необходими?

Цитонамазка, вагинален и цервикален секрет, хормонален статус, проверка на растеж на фоликулите(фоликулометрия) и наличие на овулация, обременяване с глюкоза.

Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието?

Всяка двойка е сбор от индивидуални особености. Следваме определен протокол или ред, който обаче очертава само основния път, за всяка двойка има множество подвариации и при детайлно обследване бързо се стига до решение.

Какво можем да очакваме от репродуктивната медицина в 21 век?

Мисля, че тя е стигнала своя връх на познание и от тук следва пациентите да се обърнат към себе си промяна в начина на живот, за да подпомогнат методите на съвременната медицина.

Как подбирате хората от вашия екип?

Обръщам се за помощ и насочвам към колеги, които следват моята политика – на индивидуален подход и съпричастност. Защото често отдадеността и психологическата подкрепа на двойката помага също толкова, колкото и съвременното медицинско познание.

„С грижа за женското здраве“.

Каква е мисията на вашия център?

„С грижа за женското здраве“. Обръщаме много внимание на превенцията и профилактиката и винаги даваме съвети как да НЕ допуснат проблема, каквато е и политиката за СЗО към общественото здраве – най-доброто лечение е недопускане на заболяването или т.нар. първична профилактика, т.е. ПРЕВЕНЦИЯ.

Кои са различните неща, които правите във вашия център, за да търсите причините за неуспехите при инвитро?

Мисля, че най-силната ни страна е добрата първоначална консултация. Често отделям по 30-40 мин на двойка, която виждам за първи път, като очертаем добре първоначалния индивидуален план след това става лесно да се следва и реагира според получените резултати. Друга наша сила е добрата психопрофилактика и психологическа помощ. Мисля, че това е звено липсващо или слабо развито все още у нас и следва да се въведе във всяко отделение.

Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последваща криза?

Нямам заучена фраза, но се опитвам да обясня една всеобща истина: „Тези, които не се отказват, стигат до желания резултат, а именно бебе у дома“. Всяка двойка обаче има различен капацитет да поеме тази истина и често им трябва различен период от време докато съберат сили, кураж, а често и финанси за следващ опит. яма по-ценно от здравето и от репродукцията, а двете в едно – репродуктивното здраве може би са в основата на смисъла на живота.

Вашето пожелание към двойките, които все още са по пътя към своята рожба?

Да не спират да опитват и да вярват! Няма по-ценно от здравето и от репродукцията, а двете в едно – репродуктивното здраве може би са в основата на смисъла на живота. Нека не се отчайват и винаги по пътя да търсят психологическа помощ, за да имат възможност да разгърнат родителския си потенциал, когато бебето дойде, а не да живеят с постоянен страх.

Няма по-ценно от здравето и от репродукцията, а двете в едно – репродуктивното здраве може би са в основата на смисъла на живота.